Читать «Фюри» онлайн - страница 183
Лорън Донър
— Ели — изръмжа думата.
Най-накрая нещо трепна в очите на Фюри — намек за разпознаване и истинска емоция. Ели се усмихна.
— Това съм аз, Фюри. Ела при мен. Ти не искаш да ме нараниш.
Той направи няколко големи несигурни крачки напред и спря пред нея. Тя посегна бавно, искаше да го утеши, а той я грабна в прегръдките си. Ръцете му, обвити около талията и гърба й, се удариха в стената толкова силно, че въздухът излезе от дробовете му. Зарови лицето си в люлката между шията и рамото й, за да вдишва аромата на кожата й. Ели си пое дъх. Брийз стоеше в средата на стаята и ги наблюдаваше с разтревожен поглед.
— Добре съм — прошепна Ели. — Можеш да ни оставиш.
Брийз се поколеба.
— Ели — изръмжа Фюри.
Тя плътно обви ръце около врата му и го прегърна.
— Да, бебчо. Това съм аз.
Фюри изръмжа отново, но после облиза врата й. Той се задъхваше. Ръката му, която обгръщаше кръста й, се спусна и покри задните й части, една голяма длан стисна меката й плът в близост до натъртените й места. Младата жена кимна уверено на Брийз, над рамото му. Тя също й кимна в знак на подкрепа. Ели видя как приятелката й излезе от спалнята и затвори вратата.
— Ели — изръмжа Фюри.
— Тук съм.
Той промени позицията на тялото си. Притисна се към гърдите й и постави едната си ръка на бедрото й. Чу се звук от разкъсване на плат. Ели затвори очи. Опита да успокои дишането си.
— Фюри? Чуваш ли ме? Говори с мен.
Той изръмжа. Ръката му се уви почти болезнено около кръста й. Другата я стисна за крака. Притисна бедрата си между нейните, принуждавайки я да ги отвори. Тя изпъшка от болка. Фюри изръмжа злобно, но спря да се притиска в нея толкова силно.
— Фюри?
Той незабавно я пусна и залитна. Ели трепереше, докато се бореше да запази равновесие от внезапното му отдръпване. Фюри падна на ръце и колене, издавайки ужасен звук, изпълнен с болка и страдание, който я накара да изтръпне. Застана зад него, също на колене, без да се поколебае прилепи тялото си върху гърба му и обви с ръце кръста му.
— Тук съм, Фюри. Ще се оправиш. Чуваш ли ме? Обичам те.
Изведнъж той се обърна, голямото му силно тяло я отхвърли от гърба му и тя падна на килима. Той се присламчи към нея и се притисна в тялото й с огромно удоволствие. Легна свит на една страна, като използва бедрата й за възглавница, и изви краката си зад гърба й. Прегърна я плътно през кръста и се вкопчи в нея. Завря лице в корема й и от гърлото му излезе меко скимтене.
Ели погледна надолу. Когато го видя в тази поза, сякаш нещо я разкъса и очите й се напълниха със сълзи. Преглътна. Объркването и страха, изписани на лицето му, разбиха сърцето й. Потрепери леко. Прокара пръстите на едната си ръка през косата му, а с другата започна да гали гърба му.
— Всичко е наред, Фюри. Аз съм тук. И двамата ще се оправим.
— Какво не ми е наред? — Той простена и я притисна по-силно.
— Докторите мислят, че едно от лекарствата, което са ти дали, те прави малко луд. Всичко ще се оправи.