Читать «Фюри» онлайн - страница 176

— За какво беше това?

— За всичко. Нямам страх от дупки. Имам клаустрофобия.

Той се намръщи.

— Не е ли едно и също?

— Върви по дяволите — каза тя и се запъти към спалнята на Триша. Знаеше къде е, от първата й визита в къщата. Тресна вратата зад себе си и тръгна към гардероба.

Взе клин, бюстие и широка тениска с надпис от някакъв рок концерт, на който Триша сигурно бе ходила. Пробва да обуе чифт от обувките на лекарката, но за съжаление, носеха различни номера. Щеше да остане боса. Грабна телефона от шкафчето до леглото, за да се обади вкъщи и да говори с Фюри. Погледна нервно към вратата, страхуваше се Тайгър да не влезе в спалнята и да я спре.

— Ели? — ядосано попита Фюри.

— Здравей, скъпи. Те ме отведоха принудително. Ти добре ли си?

— Къде си? — изръмжа той.

Тайгър изтръгна телефона от ръцете й и тресна слушалката. Погледна към Ели.

— Май нищо не си разбрала от целия разговор за миризмата и плячката, който проведохме?

— Просто исках да му кажа, че съм добре и да разбера как е той. Вие, момчета прекалявате, ако си мислите, че Фюри представлява някаква опасност за мен.

Тайгър повдигна вежди.

— Така ли? — Взе телефона. — Нека да видим дали сме прави?

— На кого се обаждаш?

— Джъстис.

Ели седна на ръба на леглото и се намръщи. Тайгър чакаше на телефона, загрижено присвил вежди. След малко затвори.

— Нещо не е наред. Джъстис не отговаря. След шестото позвъняване се включва гласовата му поща.

— Значи има ангажименти.

— Той винаги се обажда. — Тайгър набра друг номер. Изчака малко, лицето му пребледня, преди да затвори.

— Слейд също не вдига, а той винаги отговаря след третото позвъняване. Те и двамата влязоха вътре при Фюри. По дяволите. — Набра друг номер. След минута прокле и затвори. Подаде телефона на Ели. — Доктор Норбит също не вдига.

— Може би точно сега разговарят с Фюри и не могат да се обадят.

— Звънни у вас, поговори с него, за да разбереш как е, но не му казвай къде си. Можеш ли да го направиш?

Ели взе телефона.

— Това е глупаво.

— Просто говори с него. Познаваш Фюри. Разбери дали е добре. Попитай го къде са Джъстис и Слейд.

— После ще се чувстваш като пълен глупак, затова че ме караш да го направя.

— Ще поема риска. Обещаваш ли да не му казваш къде си?

— Добре — измърмори тя. Радваше се, че ще чуе Фюри. Тайгър малко преиграваше.

Фюри вдигна след първото позвъняване, ръмжейки името й. Беше толкова бесен, че Ели едва различи думата.

— Аз съм. Добре ли си?

— Къде си?

— Те се страхуват, че едно от лекарствата, които са ти предписани, ти действа зле и можеш да ме нападнеш. Добре съм. Джъстис и Слейд още ли са там?

— Къде си? — грубо изсъска той. — Кажи ми веднага, Ели.

Тя срещна загрижения поглед на Тайгър, трябваше да признае, че Фюри се държи странно.

— Скоро ще се прибера. Там ли са Джъстис и Слейд?

— Те са навън — изръмжа Фюри. — Ако не се върнеш при мен скоро, ще дойда и ще те намеря. Идвай си веднага! Не ме карай да те търся!

— Трябва да се успокоиш. Лекарите просто искат да видят как си. Ще си дойда веднага, след като се убедят, че всичко е наред.