Читать «Степният вълк» онлайн - страница 37

— Синът ми ще има нужда от силна съпруга — каза той и я погледна право в очите. — Смятам, че тя ще стане прекрасна жена, когато порасне.

Малкото момиче излезе от неестествената си неподвижност и опита да удари ръката му, но той се отдръпна бързо. Усмихна се и кимна.

— Харесва ми. Приемам годежа.

Енк скри яда си зад слаба усмивка.

— Радвам се, че съм открил такава добра невяста за сина ти — каза той.

Есугей кимна, изпъна гръб и се извиси над всички.

— Ще се върна за него след година, Енк. Учи го, но не забравяй, че един ден ще стане мъж и може да реши да се върне, за да плати дълговете си на олхунутите.

Заплахата не остана неразбрана. Отначало Енк стисна челюсти и не отговори. Малко по-късно намери нужните думи.

— Животът в герите на олхунутите е тежък. Ще ти върнем воин, а и съпруга за него.

— Не се съмнявам — отвърна Есугей.

Преви се почти на две, за да мине през ниската врата. Във внезапен пристъп на паника Темуджин осъзна, че баща му си тръгва. Сякаш мина цяла вечност, преди останалите мъже да излязат, но той не помръдна от мястото си, докато вътре не остана само съсухрената съпруга. Когато излезе навън и запремига срещу ярката светлина, понито на баща му вече чакаше отвън. Есугей го възседна с лекота и ги изгледа от високо. Спокойният му поглед най-сетне откри Темуджин, миг по-късно той заби пети в хълбоците на коня и потегли.

Темуджин гледаше как баща му се връща при братята му, при майка му, при всичко, което обичаше. Знаеше, че е невъзможно, но тайно се надяваше Есугей да се озърне назад, преди да изчезне от погледа им. Усети, че сълзите му напират, и пое дълбоко дъх, за да ги задържи. Енк щеше да се зарадва на тази проява на слабост.

Вуйчо му изгледа отдалечаващия се Есугей, после запуши едната си ноздра с пръст и издуха съдържанието на другата в праха.

— Нахален глупак, като всички вълци — каза той.

Темуджин се обърна рязко и го стресна. Енк се усмихна презрително.

— А кутретата му са по-зле и от бащата. Какво пък, Шолой бие кутретата си толкова, колкото дъщерите и жена си. Всички си знаят мястото, момче. И ти ще го научиш.

Даде знак на Шолой и дребният мъж сграбчи ръката на Темуджин с изненадваща сила. Енк се усмихна на изражението на момчето.

Темуджин запази мълчание. Знаеше, че се опитват да го уплашат. Не след дълго Енк се обърна и си тръгна с кисела физиономия. Темуджин видя, че чичо му куца много по-лошо в отсъствието на Есугей. При целия си страх и самота той се почувства донякъде по-добре при тази мисъл. Ако го бяха възпитавали с добро, може би нямаше да бъде толкова силен. Нещата обаче стояха така, че къкрещата в него неприязън го подхранваше като глътка кобилешка кръв.

Есугей не се обърна, отмина и последните ездачи на олхунутите. Сърцето му се късаше, че оставя безценния си син в ръцете на слабаци като Енк и Шолой. Но ако беше казал на Темуджин дори и една успокоителна дума, те щяха да се почувстват победители. Чак когато остана самичък в степта, далеч от селището, си позволи да се усмихне. Темуджин беше наследил неговата пламенност дори повече от останалите му синове. Там, където Бехтер би се отдал на мрачно настроение, Темуджин щеше да изненада всеки, който смяташе да тормози безнаказано един хански син. Той щеше да издържи една година и вълците щяха да станат още по-силни благодарение на опита му и на жената, която щеше да доведе в дома си. Спомни си тлъстите стада около герите на племето на Хулун. Не беше намерил слабо място в отбраната им, но някоя сурова зима може би пак щеше да дойде, този път с бойците си. Настроението му се приповдигна при мисълта за бягащия от дружинниците му Енк. Тогава на кльощавия дребосък нямаше да му е до усмивки и коварни погледи. Препусна в лек галоп през степта, а въображението му се изпълни с приятни мисли за пожари и писъци.