Читать «Степният вълк» онлайн - страница 34

Темуджин наблюдаваше с интерес вуйчо си. Братът на майка му. Помисли си колко е странно, че тя е израсла точно в този гер и може би като малка дори е яздела някоя овца.

Енк беше мършав, само кожа и кости, и очертанията на обръснатия му череп се виждаха съвсем ясно. Дори в тъмния гер кожата му блестеше от мас, а от скалпа между очите му се спускаше една-единствена плитка сива коса. Не погледна благосклонно към Темуджин, макар че стисна ръката на Есугей и даде знак на жена си да приготви солен чай.

— Сестра ми добре ли е? — попита Енк, нарушавайки възцарилата се тишина.

— Дари ме с дъщеря — отвърна Есугей. — Може би някой ден ти ще ми пратиш свой син.

Енк кимна, макар че идеята като че ли не му се нравеше особено.

— Момичето, което намери за по-големия ми син, кърви ли вече? — попита Есугей.

Енк се намръщи над чашата чай.

— Майка й казва, че не — отвърна той. — Ще дойде, когато е готова.

Канеше се да добави нещо, но в последния момент затвори плътно уста и бръчките около нея станаха още по-дълбоки.

Темуджин приседна в края на леглото, като обърна внимание на хубавите завивки. Спомняйки си думите на баща си, той пое предложената му купа чай с дясната ръка, а с лявата придържаше лакътя си, както бе обичаят. Никой не би могъл да укори маниерите му.

Настаниха се и мълчаливо отпиха. Постепенно Темуджин започна да се отпуска.

— Защо синът ти не ме поздравява? — лукаво попита Енк.

Темуджин застина, а баща му се намръщи. Момчето остави купата си и отново стана. Енк също се изправи и Темуджин с удоволствие забеляза, че е висок колкото него.

— За мен е чест да се срещна с теб, вуйчо — каза той. — Аз съм Темуджин, вторият син на хана на вълците. Майка ми ти изпраща поздрави. Добре ли си?

— Добре съм, момче — отвърна Енк. — Виждам обаче, че тепърва трябва да се учиш на обноски.

Есугей леко се изкашля и Енк затвори уста, макар да се канеше да добави нещо. Раздразнението в очите му не убягна на Темуджин. Беше запратен в изпълнения с коварни игри свят на възрастните и отново изпита ужас от момента, в който баща му щеше да го остави тук.

— Как е бедрото ти? — промърмори Есугей.

Тънката уста на Енк се изкриви в пресилена усмивка.

— Дори и не помислям за него — отвърна той.

Темуджин забеляза, че домакинът им се движеше пъргаво, докато сядаше отново на мястото си. Изпита задоволство. Не беше длъжен да харесва тези чужди хора. Разбираше, че това е изпитание като всички останали, на които Есугей подлагаше синовете си. Щеше да издържи.

— Има ли жена за него в герите? — попита Есугей.

Енк се намръщи, изпи чая си и протегна купата, за да я напълнят отново.

— Има едно семейство, което не успя да намери жених за дъщеря си. Ще бъдат доволни да я дадат да яде чуждо месо и мляко.

Есугей кимна.

— Ще я видя, преди да тръгна. Трябва да е силна и да може да ражда деца на вълците. Кой знае, един ден може да стане майка на племето.

Енк кимна и отпи от соления си чай, сякаш се беше замислил дълбоко. Темуджин от все сърце искаше да избяга по-далеч от киселата миризма на мъжа и сумрачния му гер, но се насили да стои неподвижен и да попива всяка дума. В края на краищата, бъдещето му зависеше от този момент.