Читать «Степният вълк» онлайн - страница 23

— Влизайте вътре да видите майка си. Извинете се, че сте я уплашили, и посрещнете сестричката си.

Темуге нахълта през вратата, преди още баща му да бе свършил, и всички чуха радостния вик на Хулун при вида на най-малкия й син. Хаджиун и Хазар също влязоха, но Темуджин и Бехтер останаха на местата си.

— Едното е малко по-дребно от другото — каза Темуджин и посочи птиците. Отчаяно се надяваше да не бъде отпратен. — Има червено по перата си. Нарекох го Червената птица.

— Хубаво име — потвърди Есугей.

Темуджин прочисти гърлото си притеснено.

— Надявах се да я задържа за себе си. Нали са две…

Есугей погледна безизразно сина си.

— Протегни ръка — каза той.

Объркан, Темуджин вдигна ръката си. Есугей задържа двете вързани орлета в едната си ръка, натисна с другата тази на Темуджин и я свали насила надолу.

— Когато пораснат, тежат колкото куче. Можеш ли да задържиш куче на китката си? Не. Това е голям подарък и аз съм ти благодарен за него. Но Червената птица не е за момче, дори то да е мой син.

Темуджин усети, че очите му се пълнят със сълзи. Сутрешните му мечти отидоха на вятъра. Баща му като че ли не долови гнева и отчаянието му и повика Елук.

В очите на Темуджин усмивката на Елук беше лукава и противна, щом той приближи до тях.

— Ти си първият ми воин — обърна се Есугей към него. — Червената птица е твоя.

Очите на Елук се разшириха. Той пое благоговейно птицата, напълно забравил за момчетата.

— Оказваш ми голяма чест — каза и склони глава.

Есугей се разсмя високо.

— Ти ми оказваш чест със службата си. Ще ловуваме заедно. Довечера ще пеем за двата орела, дошли при вълците — отвърна той и се обърна към Темуджин. — Трябва да разкажеш на стария Чагатай всичко, за да напише думите на песента.

Темуджин не отговори, неспособен да стои и да гледа Червената птица в ръцете на Елук. Двамата с Бехтер се пъхнаха през ниската врата на гера, за да видят Хулун и новородената си сестра, заобиколени от останалите братя. Момчетата чуваха баща си отвън, той разказваше на хората какво са донесли синовете му. Довечера щеше да има празненство. Въпреки това всички се чувстваха някак неудобно, щом погледите им се срещнеха. Радостта на баща им означаваше много за тях, но Червената птица си беше на Темуджин.

Вечерта племето запали огньове от изсушена тор. Опекоха месо и сложиха на пламъците огромни врящи казани. Певецът Чагатай пя за двете орлета от Червения хълм, а високите и ниските тонове на гласа му се съчетаваха в странна свръхестествена комбинация. Младите мъже и жени на племето приеха с овации стиховете и Есугей бе принуден да показва орлетата отново и отново, докато те жално пищяха за изгубеното си гнездо.

Изкатерилите Червения хълм момчета приемаха чаша след чаша черен айраг край огньовете в тъмното. Хазар пребледня и се умълча след второто питие. След третото Хаджиун ниско изхърка и бавно падна назад по гръб, а чашата му се катурна в тревата. Темуджин се взираше в пламъците, напълно сляп за нощта наоколо. Не чу приближаването на баща си, а и да беше, едва ли щеше да му обърне внимание. От айрага кръвта му гореше.