Читать «Кости по хълмовете» онлайн - страница 278

Джелауддин събрал около 60 000 души под знамената си след смъртта на шаха. Откъснат от собствените си земи, той явно също е бил необикновен лидер. В долината Панджшир в Афганистан успял да принуди монголската войска да се оттегли от другата страна на реката. Чингис го подценил и изпратил само три тумана да се разправят с бунтовника. За пръв и единствен път в живота на Чингис войската му била разгромена. Само за една година ореолът на непобедимост, създаден с толкова труд и усилия, станал на пух и прах. Наложило се самият Чингис да излезе на бойното поле с всичко, с което разполагал. Придвижвал войската си толкова бързо, че хората нямали време да си сготвят храна, и настигнал Джелауддин чак при река Инд в съвременен Пакистан. Армията на принца се оказала притисната при брега. Тук не продължавам историята на Джелауддин, но след като оцелял в битката, той успял да се прехвърли през Иран до Грузия, Армения и Кюрдистан и да събира последователи, докато не бил убит през 1231 г. Армията му превзела Йерусалим без него и градът останал под контрола на мюсюлманите чак до 1917 г.

Човекът, който паднал от стената на Херат, е любопитна подробност от разказите. Изоставеният град-крепост се издига и до днес, както го описвам. Чингис бил поразен от оцеляването на нещастника и наистина го пощадил. Както и в много други случаи, човекът Чингис бил съвсем различен от безпощадния хан Чингис. Като човек, той се радвал на прояви на храброст, както било в случая с хвърлилия се в реката Джелауддин. Като хан, заповядал избиването на всичко живо в Херат със съзнанието, че това ще послужи като послание за всички, които смятали, че властта му е била разклатена от въстанието на Джелауддин. Избиването при Херат било последното му по-значително действие в Афганистан. Подобно на този град, в Си Ся си помислили, че монголите са прекалено далеч, за да пазят гарнизоните си там и престанали да плащат данък. Отказът им накарал хана най-сетне да напусне земите на арабите и да се заеме с пълното подчинение на Китай, започнало повече от десетилетие по-рано.

През 1227 г., само дванадесет години след превземането на Йенкин през 1215 г., Чингис хан бил мъртъв. От тези дванадесет години прекарал във война около осем. Дори когато нямало конкретен враг, военачалниците му никога не спирали и стигнали чак до Киев в Русия, където Угедай предприел единствената успешна зимна атака в историята. С право той се смята за най-талантливия от всички военачалници на Чингис. Тук далеч не го описвам така добре, както заслужава.

Чингис умрял след падане от кон по време на втората кампания срещу Си Ся. Последната му заповед била унищожаването на района. Преданието твърди, че великият хан бил наръган от жена, преди за последен път да се качи на коня си. Тъй като бил на път да унищожи Си Ся, стори ми се разумно да дам тази роля на принцесата, която взел за своя жена. Като се има предвид, че точната година на раждането му е неизвестна, по това време Чингис бил на възраст между 50 и 60 години. За толкова кратък живот и започнал съвсем от нищото, Чингис успял да остави неимоверен отпечатък върху историята на човечеството. Заветът му бил синовете му да не разделят народа в споровете си кой да го поведе. И те приели Угедай за хан. Може би е щяло да има гражданска война, ако Джучи бил все още жив, но него вече го нямало.