Читать «Сребърна империя» онлайн - страница 5
Кон Игълдън
Но не напълно. Поради някакъв странен каприз на плановете в южната част се бе появил район с тесни улички. Там бяха започнали да процъфтяват различни банди, докато Угедай не разбра. Заповяда да сринат осемстотин постройки и целият район беше проектиран и построен наново. Личната му гвардия ръководеше бесенето на престъпниците.
Докато минаваше, улицата се смълчаваше, работниците и майсторите свеждаха глави пред човека, който имаше власт над живота, смъртта и златото на всички тях. Угедай вдиша дълбоко прашния въздух: наслаждаваше се на вкуса му и на мисълта, че буквално диша творението си. Напред се издигаха кулите на двореца му, коронован с купол, покрит със златни листа, по-тънки и от хартията на писарите му. Сърцето му трепна, когато го видя — сякаш самата светлина на слънцето беше уловена и задържана в града му.
Улицата стана по-широка, с излъскани каменни канавки. Тази част от града бе завършена преди месеци и тълпите работници останаха зад него. Докато яздеше напред, Угедай не се сдържа да погледне към ограждащите стени, които така бяха объркали дзинските му архитекти и строители. Дори от скромната височина на седлото на моменти можеше да види зелените степи отвъд тях. Знаеше, че стените на Йенкин не бяха спасили града от пожар и обсада.
Угедай вече обичаше творението си, от огромния централен плац до червените керемиди на покривите, облицованите с павета канавки, храмовете, църквите и джамиите, пазарите и хилядите домове, повечето все още празни и очакващи да се изпълнят с живот. Степният вятър развяваше на всеки ъгъл ивици син плат в почит към бащата небе, който се извисяваше над всички. На юг зелените хълмове и планини се простираха в далечината, въздухът бе топъл и прашен, а Угедай се наслаждаваше на Каракорум.
Когато подаде юздите на слугата и изкачи стъпалата на двореца си, здрачът се бе сгъстил до мек сумрак. Преди да влезе, погледна още веднъж назад към напиращия да се роди град. Дори оттук долавяше във вечерния въздух миризмата на прясно изкопана пръст и печената храна на работниците. Не беше планирал стадата добитък, оттатък стените, нито кудкудякащите кокошки на всеки ъгъл. Помисли си за пазара на вълна, който беше изникнал до западната порта. Не биваше да очаква търговията да замре само защото градът не е довършен. Беше избрал да го построи на място на стар търговски път, който да му вдъхне живот — и животът течеше с пълна сила, макар цели улици и райони все още да представляваха само купчини дъски, керемиди и каменни блокове.
Погледна към залязващото слънце и се усмихна на огньовете в степта около града. Народът му беше там и го очакваше. Войските му щяха да се хранят с тлъстото месо на овцете, угоени от лятната трева. Мисълта събуди глада му и Угедай облиза устни, докато минаваше през каменната порта, която не отстъпваше на портата на който и да е дзински град.
