Читать «Наследникът» онлайн - страница 6
Любомир Николов
Дневник на шхуната „Елпида“
Същия надпис имаше на титулната страница, а отдолу бе добавено: „Капитан Йоргос Василиадис“.
Финеган бавно прелисти пожълтелите страници. Записките по тях не приличаха на типичния строг и лаконичен текст от корабен дневник. Явно капитан Василиадис бе имал склонността да вписва какво му се е случило, независимо дали има отношение към корабоплаването или не. Почеркът беше едър, разкривен и неравен, а некачественото мастило от шикалки и ръжда бе оставило петна на много места.
… Спряхме на Санторин за прясна вода. Натоварихме и две бали сюнгери първо качество. Междувременно тоя лентяй Нико пак се ската да плува с делфините в залива Армени. Нямаше го чак до вечерта и се наложи да отложим отплаването за следващия ден. Скарах му се здравата, но той както винаги мига невинно и обещава повече да не прави така. Какво да го правя, брат ми е…
… В Александрия продадохме изгодно десетте бъчви зехтин от Крит. Закупихме подправки — чер пипер, канела, карамфил и шафран. На пазара обаче царува тревожно настроение. Носят се слухове, че Великата пирамида се тресе по-силно от обичайното. Хората трескаво купуват трайни продукти — брашно, ориз, солена риба, сушени плодове. Абдул тайно продаде пастърмата, която носехме за собствена консумация. Изгоних го, няма да търпя мошеници на борда…
С леко раздразнение Финеган забеляза, че пръстите му оставят мазни отпечатъци по страниците. Той избърса длани в крачолите на панталона си и продължи да прелиства напосоки.
… При портата в Месина цените на тютюна и кафето са баснословни. Нищо чудно, оттам ги изнасят направо за Селена. Би било чудесно и ние да се захванем с износ, но подкупите за получаване на лиценз са убийствени…
… Тази вечер, докато плавахме край Фамагуста, отец Амвросиас заговори за Правия път —
Сякаш невидим чук блъсна Финеган право в челото. Той не усети как е скочил от стола, просто изведнъж откри, че стои на крака, подпрял длани върху писалището от двете страни на дневника. В главата му кънтяха две думи: Правият път… Правият път… Правият път…
Сега знаеше къде се намира.
Извън света.
На Правия път, предсказан от Свети Джон Оксенфордски. На онзи мистичен път, свързващ грешната Тера с късче от рая. Там, където не бива да пристъпва простосмъртен човек.
И все пак шестима мъже бяха попаднали там.
1
Бегълците
Колкото повече човек стои тук, толкова повече прониква в душата му меланхолията на тази безкрайна шир, която все пак има някаква мрачна прелест. Щом се озовеш в недрата й, чувствуваш как съвременна Англия остава някъде назад, а вместо нея пред себе си виждаш навсякъде жилищата и работата на праисторическия човек. Излезеш, а наоколо ти са къщите на тези забравени хора, техните гробове, огромните каменни блокове, които показват мястото, където са били капищата им. Като гледаш тези сиви каменни колиби по скалистите хълмове, забравяш века, в който живееш, и ако видиш изпод ниската врата на някоя колиба да изпълзи наметнато със зверска кожа космато същество, което поставя на тетивата на лъка си стрела с връх от кремък, ще почувствуваш, че неговото присъствие тук е по-естествено от твоето.
