Читать «Наследникът» онлайн - страница 57

Една вечер стигнах до едно място, дето пътят се раздвояваше, и се зачудих накъде да хвана. Половин час мислих и накрая свърнах наляво… Често си мисля, дали нямаше да бъда друг, ако бях хванал другия път?

О. Хенри, „Пътищата, които избираме“

И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи.

. . . . . . . . . . . . . . .

И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си.

Откровението на Йоана

Тихо, ханът „При Железния крал“

1533 г. на Петата епоха

За пръв път Ланс Седмотер видя теранин когато беше на девет години. Срещата го разочарова дълбоко. Бе очаквал да види млад, пъргав и вечно забързан човек, който скача досущ като в детската песничка за Нийл Силната ръка, която Велд му пееше често, когато бе малък.

Нийл със силната ръка имал пъргави крака. Скачал през реки, дерета, през гори и през морета. А веднъж така подскочил, че нагоре се насочил и като летял три дена, тупнал право на Селена. Всички хора, изумени и безкрайно възхитени от победата прекрасна викнали: „Орелът кацна! Този подвиг ще се помни!“ Нийл отвърнал с думи скромни: „За човечеството, знам, туй изглежда скок голям, но за мен е то играчка — мъничка човешка крачка.“

Не че Ланс вярваше на тия бабини деветини. От висотата на своите девет години той се смяташе за голямо момче, едва ли не възрастен, и се отнасяше с насмешка към наивните „бебешки“ приказки. Веднъж двамата с Айдо бяха подложили на унищожителна критика легендата за Нийл, сипейки един през друг забързани възражения:

— Разправят, че бил паднал някъде в Морето на спокойствието. Ако наистина беше така, щеше да се удави.

— И казват още, че носел на гръб своя приятел Бъз. Представяш ли си? Ще подскочи с такъв товар, ама друг път!

— Как изобщо ще хвърчи три дни от Тера до Селена? Между тях няма въздух, чух го от дядо Зарк! Какво ще диша?

— Чакай сега! Става дума за три терански дни, значи само три тери.

— Абе, опитай ти да не дишаш три тери, пък да те видя после.

— А какво нахалство само! Уж се прави на много скромен: туй било за хората голям скок, пък за него само някаква си малка крачка.

— Измислица, чиста измислица от начало до край! Дори за името лъжат. Какво означава това Нийл Силната ръка? Човеците си имат фамилия, а не второ име като неандите.

— Ами ако е бил неанд?

Дръзката догадка ги накара да се замислят за малко. Много изкусително беше да повярват, че легендарният герой е бил неанд. Но след кратко обсъждане двамата единодушно отхвърлиха тази идея. Ако неандите не ги биваше в нещо, това бе именно скачането.

И все пак образът на фантастично пъргавия, подскачащ теранин бе останал запечатан дълбоко в детското съзнание на Ланс. Именно затова първата му среща с човек от Тера го разочарова толкова много. Теранинът се оказа дебел, плешив, тромав, непрекъснато се потеше от обедните жеги и се оплакваше, че не може да спи заради безкрайния селенски ден. С две думи, нямаше нищо общо с легендарния Нийл и когато най-сетне напусна хана, Ланс побърза да го забрави. А образът от старата приказка постепенно се възстанови след грубия сблъсък с реалността, макар и вече донякъде променен. Една сутрин момчето си представяше, че е теранин и тъкмо обмисляше къде да легне да спи (на ужким, защото всъщност изобщо не му се спеше), когато Пипа се провикна откъм кухнята, където месеше хляб: