Читать «Наследникът» онлайн - страница 35

Без да губи нито миг, Алекс незабавно потегли към Капуанус с най-бързия си кораб, макар че денят вече отминаваше. Може би се надяваше на някакво чудо, но селенското денонощие не признаваше чудеса. Още край нос Аристилус плаващи ледове превърнаха плаването в безумен риск, а след тера и половина лютите студове сковаха морето и корабът му остана блокиран на остров Тимохарис. Оттам вбесеният от безсилие Алекс изпрати телеграфно нареждане до търговския пост в Капуанус да изтеглят спешно Мириам и Кастий от Клавиус при най-строги мерки за сигурност. Само две тери по-късно телохранителят Аграм потвърди, че охраната е пристигнала и цялата група се готви за път към морето — заедно с новороденото момченце на име Ланс.

И вече четири тери — най-студените полунощни тери — никаква вест. Допреди малко.

— Готово, ваша светлост — изтръгна я от мислите й гласът на сигналиста.

Грималда пое пергамента и плъзна замъглен поглед по кратките редове. Трябваха й няколко секунди, за да осъзнае техния смисъл.

Капуанус, пета тера

Все още нямаме никакви вести за пътниците от Клавиус. Изпращаме въоръжена спасителна група от двайсет и пет матроси. Ще ви уведомим незабавно при всяка промяна в ситуацията.

Молим се за успех.

Капитан Тонга

Листчето се изплъзна от изстиналите пръсти на херцогинята. Искаше й се да отрича очевидното, но много добре разбираше какво означава липсата на вести.

— Тот, Буда, Мухаммад, Исусе — обърна се тя към пророците на Белия път, без да осъзнава, че говори на глас. — Моля ви, спасете сина и внука ми!

От гърлото й се изтръгна задавено ридание. Тя блъсна вратата и бързо изтича надолу по стълбището, защото никой не биваше да вижда сълзите на Грималда Де Феро.

Тихо, ханът „При Железния крал“

Краят на шеста тера

Виковете на Пипа бяха заглъхнали. Не се чуваше вече и дрезгавият бебешки плач. Велд и неговият тъст, старият Зарк Цепибор, бяха посрещнали плача с облекчение, но от тогава мина почти цял час, а акушерката все не излизаше и не излизаше. Двамата седяха, впили очи в затворената врата, без да смеят да се погледнат един друг. Велд конвулсивно стискаше сплетените си пръсти и отправяше несвързани страстни молитви ту към черните хегемони, ту към белите светци, макар да знаеше, че е грях. Но кой ти мисли за грехове — неандите гледаха през пръсти на тия неща — когато можеше да загуби детето… и още по-страшно, да остане без Пипа. Милата, кротката, добродушна и работлива Пипа, душата на хана. Поне такава я виждаше в този миг, макар че ребрата и коравата му глава носеха не един спомен от сблъсъци с тежката й точилка.

— Стига си пухтял! — скастри го свадливо Зарк, и в този момент вратата скръцна.