Читать «Наследникът» онлайн - страница 14

Без да усети, кралицата сви пръсти, сякаш бе готова да разкъса събеседника си с голи ръце. Дори привикналият с нейните настроения Берилиус усети как по гръбнака му плъзнаха студени тръпки.

— Само не ми казвайте, че мислите за истина това древно бълнуване! — изсъска през зъби тя. — Някой луд или идиот го е изрекъл в незапомнени времена, а глупците го повтарят като свещено откровение.

— Въпросът не е какво мисля аз, ваше величество — поправи я канцлерът, — а в какво вярва простолюдието. Родът Де Феро винаги е бил заплаха за управляващата династия, но от осемдесет години насам тази заплаха е нараснала неимоверно. Богатството им расте непрестанно, старият херцог превърна морските превози в истинска търговска империя, а доколкото чувам, дъщеря му Грималда е на път да го засенчи. В ръцете си държат най-мощния политически лост — доставките на зърно от Тера. Вземат ли на въоръжение и пророчеството, те ще могат да посегнат към трона, който за наша обща радост са загубили преди пет века.

— Имено! За наша обща радост — натърти Филомена. Беше се овладяла, но в гласа й се лееше отрова, способна да умъртви цялото столично население. — Не забравяйте, бароне, с вас сме в една лодка. Потънем ли, ще е заедно. А какво правите вие? Изчаквате, протакате, въртите дребни интрижки, вместо веднъж завинаги да смажете със стоманен юмрук целия род Де Феро. Едва тогава ще можем да си отдъхнем.

— Както винаги, давате воля на горещата си теранска кръв, ваше величество. — Канцлерът умишлено стъпваше на ръба на оскърблението и видя, че играта му е успешна: кралицата отвори уста… и премълча. — Да смажа Де Феро, казвате. Позволявам си да ви поправя: ние да ги смажем. Както сама изтъкнахте, лодката ни е една. И властта е у нас. Ние с вас сме регентите на принц Борги…

— Принц Ламборгин! — яростно го поправи кралицата.

Берилиус леко сведе глава.

— Да, простете ми. Ние с вас сме регентите на принц Ламборгин. Можем да не броим онова мекотело, херцог Касини. Формално имаме пълната власт да извършим каквото си пожелаем. Но вие сама разбирате — никоя власт не е безгранична. Ето, погледнете например мен. Ще ми даде ли канцлерската власт силата да рипна от Селена на Тера като онзи герой от смешната детска песничка? Не, разбира се…

Той забеляза нервната тръпка в ъгълчето на устните на кралицата и побърза да заговори по същество.

— Но извинявайте, аз се отплеснах. И тъй, за Де Феро. Няма съмнение, че можем да пратим войска срещу тях. Можем дори да изтрием от лицето на Селена целия им род… ако ударим решително и не им оставим време да съберат наемници с огромното си богатство. Но това ще е пагубно за нас, ваше величество.

Берилиус замълча и кралицата не устоя на любопитството.

— Защо?

— Защото властта ни се крепи на две неща: страхът и доверието. Не можем да си позволим да избиваме благородници без основателна причина — например държавна измяна или друго тежко престъпление. Сторим ли го, аристокрацията ще се изправи срещу нас. Колкото и да е неприятна истината, не бива да си затваряме очите пред нея: ние с вас не сме особено популярни като регенти и в близките години ще трябва да стъпваме на пръсти. Направим ли и една погрешна крачка, рискуваме да избухне бунт, от който ще загубят всички. И най-вече ние с вас, защото става въпрос за главите ни.