Читать «Въздигната» онлайн - страница 14

— Знам — рекох аз. — Направила си каквото е трябвало. Сега разбирам всичко.

— Ти беше толкова мъничка. — Усмивката й се промени и тя наклони леко глава. — Не знаех, че ще бъдеш толкова малка, и освен това беше толкова красива. Роди се с тъмна сплъстена коса и тези големи, тъмни очи. Беше изящна, съвършена и моя.

Тя замълча, потънала в мисли, а аз усетих в гърлото си нещо като буца. Беше толкова странно да чуя майка ми да говори за мен по начина, по който майките говореха за децата си.

— Исках да те прегърна — каза Елора накрая. — Молех майка ми да ми позволи да те подържа, но тя каза, че това само ще влоши нещата. Ти беше в ръцете й, повита в чаршаф, и тя те гледаше със сълзи в очите. След това майка ми тръгна. Откара те в болницата, за да те остави на семейство Евърли, и се върна с друго бебе, което не беше мое. Тя ме накара да го взема на ръце, да се грижа за Рис. Каза ми, че така ще ми бъде по-леко. Но аз не го исках. Ти беше моето дете и аз исках теб. — Елора се обърна да ме погледне и този път очите й изглеждаха по-бистри, отколкото преди. — Аз наистина те исках, Уенди. Въпреки всичко, което се случи между баща ти и мен, аз те исках. Повече от всичко друго на света.

Не й отговорих. Не можех. Ако го направех, щях да се разплача, а не исках да ме вижда по този начин. Въпреки промяната, която бе настъпила при нея, аз не знаех как щеше да реагира, ако ме видеше да плача.

— Но не можех да те имам. — Елора се извърна отново към прозореца. — Понякога ми се струва, че целият ми живот е поредица от неща, които обичам с цялото си сърце, но не мога да имам.

— Съжалявам — промълвих аз.

— Недей. — Тя махна с ръка. — Аз направих моя избор и сторих каквото мога. — На устните й се появи принудена усмивка. — Но какво правя! Днес е рожденият ти ден. Това едва ли е подходящият момент да ти се оплаквам.

— Ти не се оплакваш. — Избърсах очите си колкото мога по-дискретно и отпих отново от чая си. — Радвам се, че ми разказа за това.

— А сега да поговорим за размяната на стаите — рече Елора, отмятайки косата от лицето си. — Смятам да оставя тук повечето си мебели, освен ако не искаш да бъдат сменени с други, което е твое право, разбира се.

— Каква размяна на стаи? — попитах смутено.

— Ти ще заемеш моята стая, след като се омъжиш. — Тя направи широк жест с ръка. — Това е брачната зала.

— О, да. Разбира се. — Кимнах утвърдително с глава. — Толкова съм заета напоследък, че забравих за това.

— Няма значение — каза Елора. — Това няма да отнеме много време, защото ще се пренасят само лични вещи. Ще наредя на няколко от следотърсачите да преместят нещата ми в петък и ще се настаня в стаята в дъното на коридора.

— Може да преместят и моите неща тогава — предложих аз. — А също и тези на Тове, тъй като той ще дели тази стая с мен.

— Как вървят нещата в тази посока? — Елора се облегна назад на стола, изучавайки ме. — Готови ли сте за сватбата?

— Аурора определено е готова — въздъхнах аз. — Но ако ме питаш дали аз съм готова да се омъжа, не съм толкова убедена. Мисля обаче, че ще се справя някак.