Читать «Подменена» онлайн - страница 3

Мат се хвърли към нея, но не и преди острието да разсече роклята и корема ми. Кръвта обагри дрехите ми, почувствах пронизваща болка и се разридах истерично. Майка ми се сборичка с Мат, отказвайки да пусне ножа.

— Тя уби твоя брат, Матю! — просъска майка ми, гледайки го с безумните си очи. — Тя е чудовище! Трябва да бъде спряна!

1

Дом

Тънка струйка слюнка бе потекла по чина ми и аз отворих очи тъкмо навреме, за да чуя как мистър Мийд стоварва някакъв учебник върху бюрото си. Учех в това училище само от месец, но вече бях установила, че е избрал този начин да ме събужда от моите дремки по време на часа му по история. Винаги се опитвах да стоя будна, но гласът му неизменно ме унасяше и ме довеждаше до състояние на сънливо смирение.

— Мис Евърли? — кресна мистър Мийд. — Мис Евърли?

— Ъ? — измънках аз.

После вдигнах глава и дискретно избърсах слюнката от устата си. Огледах се, за да видя дали някой беше забелязал. Повечето ми съученици изглеждаха погълнати в заниманията си, с изключение на Фин Холмс. Той беше дошъл тук преди седмица и в този смисъл беше единственият по-нов от мен. Винаги когато го погледнех, се оказваше, че се е вторачил в мен по най-безочлив начин, сякаш нямаше нищо по-естествено от това да зяпаш някого.

Той обладаваше някакво странно спокойствие и сдържаност и аз почти не го бях чула да говори, въпреки че посещавахме четири предмета заедно. Носеше косата си вчесана назад и очите му имаха някаква особена черна отсянка, която му отиваше. Видът му беше поразителен, но той твърде много ме плашеше, за да го намирам за привлекателен.

— Съжалявам, че обезпокоих съня ви. — Мистър Мийд се покашля, за да ме накара да вдигна глава.

— Няма нищо — отвърнах аз.

— Мис Евърли, защо не слезете в кабинета на директора? — предложи мистър Мийд и аз изпъшках в отговор. — Тъй като ви стана навик да спите в часовете ми, той може би ще намери някакво решение как да ви накара да стоите будна.

Втренчих се в него и колкото и строги да бяха сивите му очи, бях сигурна, че скоро ще се огъне. Отново и отново повтарях наум: Не е нужно да ходя в кабинета на директора. Вие не искате да ме изпращате там. Нека да остана в часа. Секунди по-късно очите му станаха някак бездушни и заприличаха на стъклени.

— Можете да останете до края на часа — промърмори мистър Мийд, сякаш бълнуваше. Сетне поклати глава и разтърка очите си. — Но следващия път отивате направо в кабинета, мис Евърли. — За момент изглеждаше объркан, а после поднови урока си по история.

Не знаех точно какво представлява това мое умение. Опитвах се да не мисля много за него и да не го назовавам с определено име. Преди около година обаче бях открила, че ако мисля за нещо и гледам някого настойчиво, мога да го накарам да направи онова, което искам.

Може да звучи страхотно, но аз избягвах да използвам тази моя способност. Отчасти защото ми изглеждаше налудничаво, че такова нещо изобщо е възможно, въпреки че всеки път работеше. Но най-вече, защото не ми харесваше. „Дарбата“ ми ме караше да се чувствам подла и непочтена.