Читать «Мъртви преди мрак» онлайн - страница 157

— Искам да те прибера у дома — заяви той, след като прокара ръце по цялото ми тяло и обстойно огледа всеки белег и драскотина. Вампир лекар.

Дадох му знак с ръка да се приведе към мен.

— Не — прошепнах и посочих венозната система. Той й хвърли бегъл поглед, но нямаше как да не знае какво представлява.

— Мога да я извадя — каза той.

Категорично поклатих глава.

— Не желаеш да се погрижа за теб?

Изпуфках раздразнено, от което ме заболя ужасно.

Наподобих писане с ръка. Бил запретърсва чекмеджето, където намери някакво тефтерче. За мое учудване носеше химикал. Написах му:

Ако температурата ми не се повиши, утре ще ме изпишат.

— Кой ще те отведе у дома? — попита той.

Бе се изправил до леглото и ме гледаше повече от неодобрително. Като учител, чийто най-добър ученик редовно закъснява.

— Ще дойда по тъмно — каза той.

„Ще ги помоля да се обадят на Джейсън или на Чарлси Тутън“ — написах.

Погледнах бледото му лице. Безупречното бяло на очите му сякаш сияеше в полумрака на стаята.

— Аз ще те излекувам — предложи той. — Нека ти дам малко кръв.

Спомних си как косата ми изсветля, спомних си, че бях станала два пъти по-силна от когато и да било, и поклатих отрицателно глава.

— Защо не? — попита ме, сякаш съм отказала чаша вода, бидейки жадна.

Помислих, че може би се засегна. Поех ръката му и я насочих към устата си. Целунах нежно дланта му. Опрях я до бузата си, която бе в по-добро състояние.

„Хората забелязват, че се променям — след миг допълних. — Аз забелязвам, че се променям“.

Той сведе глава, след което ме погледна тъжно.

„Ти знаеш какво се случи“ — написах.

— Буба ми каза една част — отговори той. Лицето му придоби ужасяващ вид, когато спомена малоумния вампир. — Сам ми разказа останалата. Освен това отидох в полицията и прочетох доклада им.

— Анди ти е позволил такова нещо? — изстенах.

— Никой не знаеше, че съм там — отвърна равнодушно.

Опитах се да си го представя и направо ме побиха тръпки. Погледнах го неодобрително.

„Кажи ми какво стана в Ню Орлеанс“ — написах. Започваше отново да ме унася.

— Първо трябва да знаеш някои неща за нас — отвърна той колебливо.

— Ехе, ехе, тайни вампирски истории! — въздъхнах тежко.

Бе негов ред да ме погледне неодобрително.

— Имаме си известен ред — обясни той. — Опитвах се да измисля начин да ни защитя от Ерик.

Неволно погледнах червеното цвете.

— Знаех, че ако съм в политиката като него самия, на Ерик ще му е много по-трудно да се меси в личния ми живот.

Примигнах окуражително, или поне се опитах.

— Затова взех участие в областното събрание и макар никога да не съм се занимавал с политика, подадох кандидатурата си и благодарение на силното си лоби спечелих.

Това беше направо невероятно! Бил бе станал член на съюза? Зачудих се също и за силното лоби. Дали това означаваше, че е убил цялата опозиция? Или пък е почерпил гласуващите по бутилка A положителна?

„В какво се състои работата ти?“ — написах бавно, представяйки си го на заседание. Опитах се да си дам вид, че се гордея с него, което той очевидно очакваше.