Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 8

През старите дни задачата за управление на Ни-Исан бе била по-лесна. В онзи първи период на бързо завоевание след пристигането на корабите — историческата „Седма вълна“ — бе имало само шепа феодали, но през следващите столетия в граничните райони се бяха появили нови родове, забиващи знамената си по Западните хълмове и в земите на юг от Аваши-тана. Сега там имаше седемнадесет силни владетели; седемнадесет фамилии, поддържани от армии от самураи, всеки обвързан със свещена клетва за вярност; някои дори обвързани още по-тясно, с кръвна връзка.

Тъй като основната структура оставаше непроменена, управлението на Ни-Исан трябваше, на теория, да не е никакъв проблем. Като шогун Йоритомо можеше да изисква безпрекословно подчинение от поданиците си — от най-силния феодал до последния селянин или рибар. Той имаше власт над живота и смъртта им, неговите решения по тези въпроси не можеха да се оспорват. С прост, пренебрежителен жест и без никакво обяснение можеше да заповяда на някой самурай да направи сепуку — едно ужасно болезнено самоубийство, запазено единствено за самураи, и те с готовност се подчиняваха с достойна за възхищение сила на духа.

На практика нещата не бяха толкова прости. Ако бяха, шогунатът нямаше да има скрити врагове и нямаше да е необходимо бреговете на Арон-гирен да се охраняват срещу „чуждестранни лица“. Великият някога Да-Тсуни още щеше да е на власт, а То-Йота още щеше да сече дърва сред осеяните с езера хълмове по северните граници. Върховната власт на шогуна можеше да се поддържа само ако държателят на този пост проявяваше решителност, съчетана с неотслабващо спазване на традицията и желязна воля. Но беше също така вярно, че онзи, който не се замисляше върху последствията от едно необратимо решение, не оставаше дълго на власт. Действието предизвика противодействие. Това беше основен закон. Непоклатимо правило. Шогунът може да беше дълбоко уважаван от масата нискостоящи поданици, но за своите събратя феодали той беше пръв между равни, а не недосегаем бог-император. Деспотичното поведение вече не се толерираше. В днешно време изкуството на управлението се състоеше в поддържането на равновесие. И въпреки силната философия на бушидо изборът, повече или по-малко, вече не беше просто между правилно и погрешно, а между по-малката от две злини.

Като шогун, решенията на Йоритомо се влияеха от непрекъсващия поток от информация, донасяна от неговите верни съветници чрез голяма мрежа от правителствени шпиони. Той знаеше, че външното спокойствие, наложено от кодекса на бушидо, и формалният етикет на дворцови процедури и ограничителни разпоредби, издавани от управляващия министерски съвет, са параван, зад който се крие гнездо пепелянки, разяждани от желание за власт; раздвоените им езици съскаха отровни слухове, умовете им замисляха заговори за убийства.