Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 249

Патрик Тили

Госпожа Мишико беше изразила желание да се върне в двореца на брат си в Йедо на Арон-гирен и негов дълг беше да придружи каретата й и колата за багаж, която, между другото, караше и ковчега с обезобразеното тяло на починалия й съпруг.

Рано или късно Тоширо трябваше лично да докладва на шогуна за успешния край на поставената му задача. „Мексиканецът“ беше избягал с другите пленници; генералният консул беше загинал по наредения начин. Но той не беше сигурен как да обясни случилото се след намесата на мютката в боя. Беше заминал веднага след като Накане То-Шиба беше паднал на земята, така че не беше видял лично онова, което някои офицери на Мин-Орота твърдяха, че се е случило.

Ако беше вярно, че Клиъруотър е използвала демонични сили, с каквито се славеха магьосниците, това го поставяше в доста деликатно положение. Много по-добре бе да твърди, че земетресението е случайно — а историите за магия са измислица.

По по-дългия, но значително по-бърз морски път шогунът се завърна в Арон-гирен преди пристигането на пратеника с овдовялата госпожа Мишико. След като тя беше приета частно от шогуна и получи братските му съболезнования, пратеникът беше повикан да докладва за случилото се в Херън Пул.

Тоширо влезе в кабинета на шогуна и се изненада, като видя, че той не е самичък. Йеясу беше с него, очевидно поканен да присъства на срещата. Пратеникът отдаде почит на двамата мъже и внимателно седна, когато му беше разрешено да го направи. За първи път шамбеланът присъстваше на доклад за изпълнение на задача и това беше смущаващо — старецът приличаше на дебнещ паяк. Какво ли предвещаваше това за колегията на пратениците — край на техния привилегирован достъп до шогуна? Беше ли успял Йеясу накрая да надхитри Йоритомо в тяхната добре прикрита борба за контрол на вътрешния двор?

Йоритомо и Йеясу слушаха мълчаливо грижливо редактираната версия на Тоширо за катастрофалния резултат на полетите. Тъй като той не беше сигурен докъде шогунът е споделил с Йеясу тайните си планове, пратеникът не спомена нищо за ролята си в бягството на Брикман и неговите приятели и гибелта на генералния консул. Нито и че Йоритомо беше заповядал и двете.

Когато свърши, старият шамбелан каза:

— Твоята тактичност е много похвална. Но нека те успокоя. Аз знам всичко за централната ти роля в тази работа и по-специално преговорите от името на двора с така наречения „мексиканец“. Истинският Брикман, за разлика от онзи, който по все още неизяснени причини е приел неговата самоличност. Има и друг аспект, който ни очарова. Негово величество и аз бихме искали да знаем какво мислиш за ролята на жената, която… — Йеясу подбра внимателно думите си — беше обект на фаталното обаяние на генералния консул.

Тоширо внезапно почувства, че стои на плаващ пясък, но и преди се беше измъквал от затруднения. Този път обаче нямаше готов отговор.