Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 239
Патрик Тили
Клиъруотър протегна триумфиращо ръце към небето и земята отвърна със замиращ трясък на земна гръмотевица. Онези, които все още бяха на крака, се обърнаха и побягнаха.
Стив, който беше успял да яхне един от побягналите коне, дойде при нея. От погледа й по гърба му полазиха студени тръпки. Ако очите, както казваше Мистър Сноу, бяха прозорец на душата, тогава в пространството зад тях се криеше непознат.
— Така загиват всички врагове на Плейнфолк… — Гласът й беше тих и лишен от всякакви чувства.
Стив я вдигна на коня. Тялото й беше невероятно леко и крехко, като сух житен стрък. Тя сключи ръце около кръста му.
— Дръж се здраво — каза Стив и препусна към чакащите самолети.
Три от тях вече бяха обърнати с носове срещу вятъра. Кадилак се наведе от първия и помогна на Клиъруотър да се качи на предната седалка. Очите на мюта светеха, той явно нямаше търпение да тръгне. Стив го погледна. Да. Разбира се. Кадилак искаше винаги да е на печелившата страна.
Стив изпрати една целувка на Клиъруотър, след това удари по кабината.
— Тръгвайте! Ние сме веднага след вас! — Отстъпи, когато Кадилак запали стартовата ракета, и загледа как машината набира скорост. След шест секунди Кадилак запали две ракети вместо една и се откачи от талигата.
Келсо, който гледаше как самолетът излетя почти вертикално нагоре, попита:
— Трябваше ли да ги пуснеш заедно?
— Ти искаш ли да летиш с нея?
— Не и след онова, което видях, но…
— Не се тревожи. Тези четири самолета могат да бъдат взривени като другите. И аз все още пазя предавателя.
Келсо се засмя.
— В такъв случай по-добре да внимавам.
— Стига шегички! — извика Джоди. — Идват джапи!
Стив чу чаткане на копита и викна:
— Излитайте! — Бутна Джоди и Келсо към най-близкия самолет и затича към следващия. Джоди все още беше с един крак извън кабината, когато Келсо запали стартовите ракети. Стив се пресегна и дръпна стартовата ръчка — и в този момент първите конници изскочиха от храстите и препуснаха по полето.
Талигата се затъркаля напред.
Талигата бързо набра скорост, но не достатъчно, за да изпревари първия конник. Самураят — галопираше отдясно, за да избегне пушека от стартовите ракети — се изравни с крилото и опъна лъка си. От това разстояние не можеше да не уцели, но Мо-Таун сигурно се грижеше за Стив, защото стрелата удари корпуса, проби го и върхът й се заби в бедрото на Стив. Аххх, Кристо!
Самураят нямаше шанс за втори изстрел, защото докато се пресягаше през рамо за друга стрела, Стив се прицели и с троен залп го свали от седлото.
Когато Келсо и Джоди излетяха и Стив видя терена, разбра защо Кадилак беше запалил две ракети, и то по-рано. Полето напред беше осеяно с камъни и трупове. Стиснал зъби от болката, която пронизваше десния му крак, Стив запали първа и пета ракета и последва двамата ренегати стръмно нагоре в небето на запад.
Отвъд тъмночервените гористи хълмове лежеше Хъдсън. И ако мъжът с приличащото на череп лице беше казал истината, там трябваше да има поле като това, маркирано на картата с бяло празно квадратче. Но най-напред той имаше една последна работа, за която трябваше да се погрижи.
