Читать «Ключът» онлайн - страница 82

Изви отново врата ѝ, този път по-болезнено отпреди, и тя усети същия остър и студен натиск. Нещо се впи в кожата ѝ. В съзнанието ѝ изскочи образът на вампир, който пие кръвта ѝ в мрака, и тя осъзна, че ще умре.

Замисли се за тайната, която пазеше в главата си, зачуди се какво ли ще стане с нея. Полицаят - ако наистина бе полицай - знаеше, че стаята ще бъде третирана като сцена на престъпление и ще бъде изследвана за всевъзможни улики. Това, че носеше латексови ръкавици, показваше, че е предпазлив. Ако откриеше скрития под дюшека дневник, едва ли някой щеше да научи истинското му съдържание. Всичките им усилия, цялото това очакване пророчеството да се сбъдне, очакване, продължило хиляди години, всичко щеше да е напразно.

Сълзи потекоха от очите ѝ от явната несправедливост на подобно развитие на нещата. Катрин се прокле за това, че е прекалено слаба да се бори, но пък и съдбата бе против нея от самото начало. Изпита съжаление, че изоставя Гейбриъл, но от другата страна щяха да я очакват баща ѝ, а също и Джон. Щеше отново да види съпруга си. Започна да се отпуска и да се предава на съдбата си. Студенината пропълзя от врата към цялото ѝ тяло и смъртта започна да прониква в него.

39

В този миг вратата се отвори рязко и се появи Гейбриъл.

Гейбриъл се хвърли към убиеца и го блъсна в стената. Мъжът бе едър и здрав и несъмнено носеше оръжие, но Гейбриъл го притисна по начин, който го лишаваше от всичките му предимства.

Сграбчи дясната ръка на мъжа - най-вероятно тъкмо тя държеше оръжието - и заби рязко лакът в китката с надеждата сухожилията да се отпуснат. Чу болезнено изохкване и нещо изтрака в мрака, но бе прекалено леко, за да е пистолет. Гейбриъл изви ръката на нападателя встрани и едва сега успя да го огледа - не беше свещеникът, а полицаят. Посегна към кобура му, но онзи го бе изпреварил. Вече бе извадил пистолета наполовина и всеки момент щеше да го насочи към него. Гейбриъл го сграбчи по-здраво и нанесе силен удар с глава. Чу се из- пращяване, досущ като на суха клонка, когато дебелата кост на челото му размаза мекия хрущял на носа на ченгето. Като реакция на болката онзи стегна инстинктивно хватката си около дръжката на пистолета, но изстрел не последва. Какъвто и модел да бе оръжието му, то очевидно имаше и предпазител, който още не бе свален.

След като разбра, че полицаят не е в състояние да стреля, Гейбриъл изви ръката му още по-яростно и нанесе няколко резки удара по китката му, за да измъкне пистолета. Последва нов удар с глава, който предизвика нов болезнен стон. По челото на Гейбриъл, изцапано с кръв още след първия удар, плъзна ново влажно петно. Гейбриъл нанесе последен силен удар, счупи един от пръстите на полицая и издърпа пистолета от ръката му.