Читать «Ключът» онлайн - страница 76

Самолетът започна да прави вираж и крехкото равновесие в тялото на Лив се измести в посоката на завоя. Тя продължи да диша дълбоко, докато неприятното усещане не изчезна и не се почувства достатъчно сигурна, за да отвори отново очи.

Погледна навън и видя звездите, които бяха започнали да осейват тъмното небе, а долу, под краката ѝ, се стелеше ярък килим, образуван от светлините на Руин. Представи си всяка от тези светлини като човешко същество. Една от тях бе и Гейбриъл.

„Успееш ли да се измъкнеш - беше ѝ казал той, - бягай колкото се може по-далеч от Цитаделата. Скрий се на сигурно място и остани там, докато те намеря“.

След като кацнеше в Нюарк, събереше сили и върнеше спомените си, непременно щеше да му се обади, за да поговорят. Искаше да му зададе много въпроси, да го разпита не само за случилото се в Цитаделата, но и за него самия. Познаваше го съвсем отскоро, но въпреки поредицата от мрачни и непонятни събития от последните седмици мислите ѝ непрекъснато се връщаха към него. Той сякаш излъчваше сияние, което разкъсваше мрака досущ като светлините долу на земята.

Самолетът се разтресе леко, уловен от порива на ветровете, и светлините долу започнаха да премигват и да чезнат една подир друга, сякаш някой изключваше осветлението на улица след улица, квартал след квартал.

Лив включи лампичката за четене. Светлината открои още по-ярко тъмните символи, изписани върху ръката ѝ, на фона на бледата ѝ кожа, отправяйки сякаш поредно предизвикателство към способностите ѝ да разбули мистерията. Тя извади книгата и погледна корицата. Заглавието бе „Загадката на изгубените езици“. Кой знае, може би щеше да открие тук поне част от отговорите.

*

Осем реда по-назад едър мъж, облечен в делови костюм, се бе свил на седалка в икономичната класа, предназначена за човек с размери поне наполовина спрямо неговите. Не откъсваше поглед от русите коси на Лив, озарени от слабата светлина в салона. Тя бе навела глава и явно четеше нещо. Какво ли? Той също обичаше да чете. Книгите бяха пълни с думи, а за него думите сякаш имаха вълшебен заряд. Така бе получил прякора си по време на първия си престой зад решетките: Дик, съкратено от „дикшънъри“, английската дума за речник, но също нецензурна дума за оная работа. Той разбираше кога някой произнася прякора му съвсем нормално и кога влага в него обиден смисъл. Това бе проблемът с езика. Че притежава огромна мощ, но е хлъзгав, двусмислен. Човек трябва да се съсредоточава върху думите и да ги използва правилно, за да изрази мисълта си. Точно затова той обичаше силните думи. Чистите думи. Думите, които имаха само едно значение. Думата, която се въртеше от известно време в главата му, бе именно такава.