Читать «Ключът» онлайн - страница 57

Видя униформен полицай, коленичил пред кантонерка с папки, и попита рязко:

-      Какво правите тук?

Полицаят извади нещо изпод кантонерката, изправи се и се обърна.

-      Здравей, Ажда - каза Гейбриъл и отиде до голямата библиотека, която стигаше чак до тавана.

Ажда устоя на необичайния за характера ѝ порив да се втурне и да го прегърне.

-      Мислех... мислех, че си в затвора - възкликна тя.

-      Бях - отвърна той и посегна към подвързан с телешка кожа екземпляр на „Джейн Еър“ на един от по-ниските рафтове. - Вече не съм.

Натисна гърба на книгата и цялата долна част на библиотеката се отвори с приглушено щракане. Ажда си бе въобразявала, че познава всеки милиметьр от сградата, но нямаше представа, че тук има подвижен панел, зад който се крие широка лавица.

Долу се разнесе силно тропане, което накара и двамата да трепнат.

-      Това е за мен - каза Гейбриъл и взе от лавицата оставения там факс апарат. - Моля те, не отваряй.

Тропането продължи. Беше настойчиво и агресивно, както тропат единствено полицаите и събирачите на дългове. Ажда проумя какво се е случило и я обзе страх. Гейбриъл и майка му бяха добри хора. Бе работила с тях достатъчно дълго, за да не се съмнява в това. Преди седмица щеше да слезе и да отвори на полицията. Но след като бе видяла как бяха преобърнали целия офис и как бяха опетнили имената на хората, работили тук, бе променила мнението си. Полицаите можеха да тропат колкото си искат - тя нямаше да им отвори, дори да блъскаха, докато от пестниците им не потече кръв.

Гейбриъл остави факса на пода и го обърна. На задния панел имаше куплунг за телефонен кабел, захранващ кабел и... ключалка. Гейбриъл извади малък ключ от плика, който бе взел изпод едно от чекмеджетата, пъхна го в ключалката, завъртя го и повдигна горната част на факса. Интегралните схеми и механизмите заемаха около една трета от вътрешността на апарата. Останалото пространство бе пълно с купчинка паспорти с различни цветове и найлонови пликчета с пачки в различни валути и деноминации. Ажда видя долари и евро, но също така и турски лири, судански лири, иракски динари. Имаше и дебела купчинка кредитни карти.

-      Какво е това? - попита тя. При вида на паспортите и парите почувства как подреденият ѝ свят се пропуква още повече.

Гейбриъл прибра в джоба си три от паспортите и всичките пари.

-      Голяма част от работата ми е свързана със задачи, които изпълнявам на терен, без никой да ме забележи - обясни той, докато преглеждаше кредитните карти. - Голяма част от най-нуждаещите се хора на планетата се управляват от най-корумпираните. Ако играем по правилата, няма да стигнем доникъде и най-слабите няма да получат шанса, от който се нуждаят. От време на време се налага да нарушавам правилата, за да успеем да реализираме един или друг проект.