Читать «Ключът» онлайн - страница 27

Сред събралото се множество избухна нов смут и всички се обърнаха към причината за него. Един монах бе влязъл през вратата в задния край на пещерата и приближаваше с уверена крачка към олтара. Стъпките му бяха придружени от тих шепот и необичайно шумолене.

Това бе братът градинар, чието име бе забравено по време на дългогодишната му служба в зеленчуковите и овощните градини в сърцето на планината.

Сухото шумолене се усилваше с всяка стъпка, а заедно с него и шепотът на монасите. Братът градинар най-сетне стигна подножието на олтара и отстъпи мрачно встрани, за да разкрие източника на този шум. Беше клонка от дърво, отчупена в най-дебелата си част, с потъмнели и оклюмали листа и цветове.

-      Намерих я в градината под едно от най-старите ни дървета - каза братът градинар с тих, тревожен глас. - Дървото е изгнило.

Вдигна глава и погледна Атанасий.

-      И други дървета са изгнили, много други... най-вече сред по-старите, но има и млади дръвчета. Никога не съм виждал нещо подобно. Става нещо. Нещо ужасно. Мисля, че градината умира.

8

Ватиканът, Рим

Кардинал Клементи излезе от асансьора и се озова в слабо осветеното подземие, което водеше към същата заседателна зала, в която се бе провела последната среща на членовете на Групата. Тогава всички се бяха държали сякаш са най-добрите приятели на света. Изгладиха всички противоречия по спорните моменти от плана и изпратиха екип, който да намери и донесе голямото съкровище, което Клементи им беше обещал. Това обаче се бе случило преди експлозията в Руин.

Клементи се обърна към Шнайдер:

-      Погрижи се никой да не ни безпокои по време на срещата.

После отвори тежката врата и влезе в заседателната зала.

Всички бяха тук, както го бе предупредил Шнайдер, Светата Троица на заговорниците - един американец, един британец и един китаец.

Всеки мигом би разпознал лицата им в този свят, доминиран от парите и властта. По едно или друго време всеки от тях се бе появявал на корицата на списание „Форбс“ в качеството си на собственик на някоя от най-големите корпорации на света, съвременен вариант на някогашните империи, чиито активи и влияние не признават международни граници и диктуват свой собствен политически дневен ред в много държави. В предходните епохи те биха били императори или крале, тачени като богове, такива бяха мащабите на властта, с която разполагаха. Тримата бяха отпуснали на църквата заем в размер на шест милиарда долара посредством тайни сметки, контролирани лично от Клементи. Така бяха скрепили съвместното си начинание и бяха спасили църквата да не банкрутира под тежестта на колосалните си дългове. Те обаче не бяха направили това от чувство за дълг или любов към Господ, а заради огромните финансови облаги, обещани им от плана на Клементи. И както при всички подобни начинания, идваше момент, в който инвеститорите очакваха да им бъдат изплатени определени дивиденти. Този момент бе настъпил.