Читать «Ключът» онлайн - страница 24

-      В чантата под масата са - каза той, вперил поглед в пазаруващата тълпа вместо в сивите очи на човека срещу себе си. - Настъпил съм дръжката. Ти ми даваш пакета, аз си вдигам крака.

Нещо изтрака на масата и Дух побутна към него пакет, увит в зебло.

Хайд поклати глава в израз на престорено разочарование.

-      Пиша ти двойка за умението да представяш стоката си - каза, разви грубия плат и огледа предмета. Камъкът изглеждаше съвсем обикновен. Спокойно можеше да мине за парче зидария, взето от някоя от многобройните купчини руини, осеяли улиците на града. Хайд го обърна от другата страна и видя избледнелите знаци по повърхността му, които за него не бяха нещо повече от чертички и завъртулки. - Страхотна цена за един стар камък - каза той, уви го в зеблото и вдигна крака си от дръжката на чантата, в която имаше петдесет милиона иракски динара или около четирийсет хиляди американски долара.

Дух стана с чантата в ръка.

-      Похарчи ги умно - каза Хайд, който се бе поотпуснал, след като парите вече не бяха негова отговорност. - Дойната крава може да спре да дава мляко.

Дух се поколеба, но седна отново.

-      Обясни.

Хайд се наслади на обърканото му изражение. Доволен бе, че е успял да го изненада.

-      Трябва да следиш какво се случва по света - каза той и плъзна вестника по масата. На първа страница, точно под името, имаше снимка на Цитаделата в Руин, а заглавието до нея гласеше:

ЩЕ РУХНЕ ЛИ

НАЙ-СТАРАТА КРЕПОСТ НА СВЕТА?

-      Ако не са свещениците в планината да вдигат цените на тези камъни, те едва ли биха стрували повече от най-обикновено парче зидария - каза Хайд, пъхна една мазна банкнота под празната чашка за кафе, мушна вързопа с камъка под мишница и се накани да си тръгне. - Това може да е последният ти хонорар, приятелю.

-      Цитаделата никога не разкрива своите тайни - промълви Дух, разгъна вестника и впери поглед в снимките на тримата оцелели в долната половина на страницата.

-      Нищо не е вечно - отвърна Хайд. - Така казва съпругата ми, която скоро ще стане бивша.

Обърна се и закрачи бързо, преди смахнатият тип със сивите очи да успее да му отвърне нещо.

Почувства се добре, когато изпълнената с опасности пазарска суетня остана зад гърба му, и се насочи към паркирания наблизо пикап. За първи път бе победил в словесния дуел с Дух. В крайна сметка май онзи тип не беше чак толкова железен. Едва не припадна, когато видя вестника. Сигурно беше поредният тарикат, опитващ се да изкара някой долар.

Вдигна поглед към смрачаващото се небе. Не след дълго слънцето щеше да залезе и да влезе в сила полицейският час. Трябваше да стигне до другия край на града и да се присъедини към останалата част от екипа. По изгрев-слънце щяха да напуснат града и да се върнат в петролните полета в прашната пустош западно от Багдад. Хайд предпочиташе пустинята. Там беше по-тихо и по-спокойно. И имаше по-малко хора.