Читать «Ключът» онлайн - страница 215

Юнус затвори очи и се опита да заспи. В стаята бе по-топло от обичайното. Той обикновено спеше между два и шест през нощта, а през останалото време работеше. Чудеше се колко ли топло ще стане тук в разгара на лятото. Разбира се, винаги можеше да се изнесе, ако горещината станеше непоносима. А можеше да опита да спи и на долния етаж. Дотогава щеше да търпи и ако се наложеше, щеше да си купи тапи за уши, за да не чува странните звуци, които долитаха през нощта.

Вдиша прашния въздух на старата сграда, примесен с аромата на различни ястия, който идваше по стълбите откъм кафенето. Долови миризмата на току-що изпечено кафе, а също и на прясно изцедени портокали, толкова силна, сякаш някой режеше портокали в стаята му... което бе невъзможно, тъй като леля Елмас не предлагаше прясно изцеден портокалов сок в заведението.

Сигурно идваше от някъде другаде, вероятно понесена на крилете на лекия ветрец, който нахлуваше през капандурата. Сигурно идваше от Цитаделата...

Благодарности

Процесът на написване на първа книга е като организирането на многолюдно празненство, на което нямаш представа кой ще дойде. Слава богу, отзоваха се доста хора, затова най-напред бих искал да сваля шапка и да се поклоня дълбоко на онези, които прочетоха „Sanctus“ и повдигнаха духа ми, като се свързаха с мен, за да ми кажат колко много харесват книгата. Затова искам да ви кажа следното: изпитате ли някога желание да се свържете с някой писател, не се срамувате и не се притеснявайте да не му досадите, не се колебайте - направете го. Ние, писателите, прекарваме по-голямата част от годината заключени в едни малки стаички в главите си, затова всяко писмо от читател ни се струва като слънчев лъч в мрачните сурови килии на нашите затвори.

Наскоро установих, че написването на втора книга също прилича на организирането на парти. Този път обаче човек се труди в сянката на първото парти с надеждата хората, които са дошли на първото, да посетят и второто, каго при това не бързат да си тръгнат. Що се отнася до подготовката на това второ парти, бих искал да благодаря най-напред на моята несравнима литературна агентка Алис Сондърс, за която няма невъзможни неща, както и на Марк Лукас и Пета Найтингейл за онзи обяд в „Пинг-Понг“, който едва ли можеха да организират в по-подходящ момент. Задължен съм изключително много и на всички служители на Ай Ел Ей, моята литературна агенция, които - в буквален смисъл - разпространиха написаното от мен до всички краища на света.

Щастлив съм да разполагам и с двама интелигентни и безкрайно симпатични редактори в „Харпър Колинс“ - Джулия Уиздъм в британското поделение на издателството и Дейвид Хайфил в американското, както и с гениален екип от дизайнери, специалисти по маркетинг, търговци и прочие, които оформиха тази книга по най-подходящия начин и помогнаха тя да попадне в ръцете на най-подходящите хора.