Читать «Невинност» онлайн - страница 31
Дийн Кунц
просторен, елегантно обзаведен с антики в стил ар деко. Момичето се оказа добре осведомено за мебелировката и ми обърна внимание върху бюрото от индонезийски абанос на Пиер-Пол Монтаняк1, бюфета от бразилско палисандрово дърво с плот от италиански мрамор порторо на Морис Ринк2, изящното канапе от лимоново дърво с кресла към него на ПатуЗ, лампи на Тифани4 и Гале5, скулптури от слонова кост и бронз на Чипарусб -безспорно най-големия скулптор на периода. През цялото време тя старателно държеше светлината надалеч от мен, така че дори отблясъкът й не показваше нищичко от лицето ми.
Аз пък в знак на уважение към желанието на Гуинет внимавах да поддържам достатъчно разстояние помежду ни, та да не би случайно да я докосна или да се блъсна в нея.
Докато тя не ми го каза, нямах представа, че големият музей на изкуството от другата страна на булеварда е филиал на библиотеката, построен десетилетия по-късно. И двете институции бяха сред водещите в страната с богатството, което съдържаха.
Тя каза:
- Огромните и безценни колекции в тях са поверени на Дж. Райън Телфорд, този изпечен крадец.
- Каза, че е изнасилвач.
- Неосъществен изнасилвач на деца и успял крадец - уточни тя. - Бях на тринайсет, когато ме приклещи първия път.
Не исках да се замислям над това какво би могъл да й причини, затова попитах:
- От кого краде?
- От библиотеката и музея вероятно.
- Вероятно?
- Колекциите им са огромни. Като нищо би могъл да подправя инвентарните списъци за онова, което е на склад, да се сговаря с одитора и да продава наличните уникати чрез безскрупулни посредници.
- „Вероятно“... „би могъл“... Не приличаш на някой, който клевети без основание.
Тя седна на стола зад бюрото от индонезийски абанос, завъртя се на сто и осемдесет градуса към компютъра, поставен на страничната масичка, и заяви:
- Знам, че е крадец. Открадна от баща ми. Предвид поста му, тук не би устоял на изкушението.
- Какво открадна от баща ти?
- Милиони - отвърна тя и включи компютъра, а думата отекна сред повърхностите ар деко като никоя друга дума преди нея.
15
Дори в почти пълния мрак офисът изглеждаше великолепен. Напомняше ми на фотография на Едуард Стайхен7: кадифени сенки, тъмнеещи в дълбока меланхолия, тук-там очертание, загатнато от отразена светлина върху полирано дърво, загадъчното проблясване на стъкло „Тифани“ по абажура на незапалена лампа - стая по-скоро намекната, отколкото показана, ала позната, все едно е залята от слънчеви лъчи, а не само целуната от призрачната светлина на града зад прозорците.