Читать «Невинност» онлайн - страница 17

Екшънът, който продължаваше да се разиграва, ме развълнува по причини, които не можах да определя, и неочаквано за себе си проявих небивало до този момент безразсъдство. Уверен, че мъжът ще излезе през отворената врата и ще се спусне по външните стълби, за да дири бегълката, аз дръзко го последвах и стигаше само да се озърне през рамо, за да ме види.

Той наистина се втурна през отворената врата, а аз стигнах на прага й навреме, за да го мярна как тича към тротоара, където се огледа във всички посоки за своята обута в сребристи обувки цел. Широката улица наскоро бе измита до половината от камион - цистерна, което обясняваше защо мирисът не бе толкова свеж като след дъжд. Досетих се, че лекият шум от водни пръски бе идвал от гумите на редките по това време превозни средства по мократа настилка.

Мъжът слезе от тротоара, за да огледа по-добре булеварда, и тогава си дадох сметка, че алармата не се бе включила при излизането на момичето. Забелязах, че тежката врата с механизъм за автоматично затваряне бе подпряна с Г-образен болт, който бегълката трябва да бе измъкнала от дупката му в пода. Не бе губила време да го вади докрай и сега той се бе заклещил в една цепнатина в гранита на горната площадка и подпираше вратата да стои отворена. Вероятността болтът да бе влязъл случайно в тази единствена цепнатина в иначе гладкия камък изглеждаше твърде слаба. Очевидно момичето го беше подпряло нарочно, за да се създаде забележимо течение.

Когато обезсърченият мъж понечи да се обърне обратно към библиотеката, аз хукнах назад през фоайето с намерение да се върна между библиотечните рафтове.

При вида на момичето в черно застинах за миг. Бързаше през полумрака на читалнята към вътрешната врата в далечния североизточен край на огромното помещение.

Беше инсценирала бягството си. Това означаваше, че знае безопасно убежище в сградата, където би се чувствала защитена. Усещах, че значи и нещо повече, макар в този момент да не разбирах точно какво.

Чух шумна ругатня на горната площадка на външните стълби. Нямах време да се добера до рафтовете отвъд мраморното фоайе - то се простираше сякаш на цял километър. Щом стигнеше до отворената врата, мъжът щеше да ме види. Стрелнах се вляво и се шмугнах зад оформената като кръг регистратурата, която представляваше всъщност оборудвано библиотекарско работно място. Махагоновият плот с прегради даваше възможност клиентите да бъдат обслужвани от четири страни.

Приклекнах отзад с надеждата да не бъда забелязан. Чух тежката бронзова врата да се затръшва, а болтът леко издрънча, когато влезе в обрамчената си с бронзов пръстен дупка в пода. Стъпките прозвучаха право по посока на моето скривалище, но после мъжът ме подмина - тъй близо, че долових острия аромат на одеколона му Чух как изръмжа „Кучка!“, а после зареди и по-лоши епитети, сякаш я мразеше толкова, че да иска да я убие. Постепенно сквернословията му заглъхнаха и в далечината се затвори врата.