Читать «Мистър Мерцедес» онлайн - страница 3

— Само да не беше толкова влажно. Увила съм я като пашкул, защото очаквам да застудее, но тази влага… — Жената поклати глава. — Обаче ние ще успеем, нали, Пати? — Думите ѝ бяха храбри, но печалната ѝ усмивка издаваше отчаянието ѝ. — Дано поне не завали.

Не заваля, но стана още по-влажно — виждаха се мънички капчици, сякаш увиснали сред светлината от лампите. По едно време Оги разбра, че Джанис Крей е заспала права. Единият ѝ хълбок беше изместен, раменете ѝ бяха приведени, влажните кичури коса висяха като прекършени криле около лицето ѝ, брадичката ѝ почти допираше ключиците. Той си погледна часовника — беше три без петнайсет. След десет минути Пати Крей се събуди и заплака. Майка ѝ („Каква ти майка, самата тя още е почти дете“ — помисли си) се сепна, изпръхтя като кобила, вдигна глава и се опита да извади дъщеричката си, но не успя, защото крачетата на малката се бяха заклещили. Оги ѝ помогна, като разтвори кенгуруто. Детето, което вече се дереше с цяло гърло, се освободи и той видя капчиците влага по розовото жакетче и по шапчицата в същия цвят.

— Гладна е — промълви Джанис. — Мога да я накърмя, обаче се е напишкала. Усещам, като ѝ пипна дупето. Да му се не види, не мога да я преоблека в тая мъгла.

Оги се запита кой бог шегобиец го беше изпратил точно след нея на опашката. Запита се и как, по дяволите, тази жена ще се справя през остатъка от живота си — целия си живот, а не само следващите осемнайсетина години, през които ще носи отговорност за детето. Да тръгне с него през такава нощ, и то само с чанта с пелени! Означава, че е в пълна безизходица!

Беше оставил спалния чувал до чантата ѝ. Клекна, разгъна го и свали ципа.

— Пъхнете се вътре. След като се постоплите, ще ти дам каквото ти трябва.

Тя го изгледа, притискайки към гърдите си пищящото бебе:

— Женен ли си, Оги?

— Разведен съм.

— Имаш ли деца?

Той поклати глава.

— Защо си толкова мил с нас?

— Защото сме тук. — Сви рамене.

Тя го погледа още малко, сякаш да се увери в искреността му, после му подаде малката. Оги я задържа в протегнатите си ръце, омаян от гневното личице, сополът, провиснал от чипото носле, размахващите се крачета в ританки. Джанис се пъхна в спалния чувал:

— Сега ми подай Пати.

Оги се подчини и тя се намести в спалния чувал. Близо до тях, където опашката се беше обърнала за пръв път, двама младежи ги зяпаха.

— Гледайте си работата, момчета — скастри ги Оги и те извърнаха погледи.

— Ще ми подадеш ли и една пелена? — обади се Джанис. — Ще я преоблека, преди да я накърмя.

Той коленичи на мокрия паваж и дръпна ципа на чантата. Сепна се, като видя платнени пелени вместо памперси, после се досети: платнените се използваха многократно. Може би тази жена не беше безнадежден случай.

— Виждам и шишенце с бебешки лосион. Искаш ли и него?

От спалния чувал, от който стърчеше само червеникавата ѝ коса, се чу гласът ѝ:

— Да, ако обичаш.

Оги ѝ подаде пелената и шишенцето. Чувалът се размърда и заподскача. Бебето заплака още по-силно. От по-далечна отбивка на опашката, забулена от сгъстяващата се мъгла, някой се провикна: