Читать «Затворникът на рая» онлайн - страница 25

На влизане съгледахме един от редовните клиенти на книжарницата, професор Албуркерке — местен учен, преподавател в литературния факултет, изтънчен критик и автор на статии, направил „Кан Луис“ в свой втори дом. Той вечеряше на бара и прелистваше вестник.

— Отдавна не сте идвали при нас, професоре — казах му аз, минавайки край него. — Трябва да ни посетите някой път и да си попълните запасите, че човек не може да живее само с некролози от „Ла Вангуардия“.

— На драго сърце бих дошъл. Просто съм затрупан с курсовите работи в края на годината. От толкова четене на глупостите, които ми пишат тия нафукани хлапаци, май вече развивам начална дислексия.

В този миг един от келнерите му поднесе десерта: кръгъл крем-карамел, който се полюляваше под обилно сълзящ слой горена захар и излъчваше фин аромат на ванилия.

— Ще ви мине, ваша милост, само след две лъжици от тази фантазия — рече Фермин. — Ех, как сладко се поклаща — като бюста на доня Маргарита Ксиргу.

Начетеният професор погледна десерта си в светлината на това сравнение и кимна очарован. Оставихме учения мъж да се наслаждава на захарните прелести на театралната дива и се усамотихме на една ъглова маса в дъното на заведението, където не след дълго ни поднесоха обилна вечеря. Фермин се нахвърли върху храната като хала и омете всичко.

— Нали уж нямахте апетит? — подметнах аз.

— Мускулите искат калории — обясни той, докато излъскваше чинията си с последното парче хляб, останало в кошничката. На мен обаче ми се стори, че просто тревогата му го подтикваше да яде така ненаситно.

Пере, келнерът, който ни обслужваше, се приближи да види наред ли е всичко и при вида на това пълно опустошение подаде на Фермин менюто с десертите.

— Едно десертче за финал, маестро?

— Ами няма да откажа два от ония домашни крем-карамели, които видях одеве, по възможност с една яркочервена вишна върху всеки от тях — рече моят приятел.

Пере кимна и ни съобщи, че когато собственикът чул определението на Фермин за консистенцията и метафоричната привлекателност на тази рецепта, решил да прекръсти своите крем-карамели „маргарити“.

— За мен само еспресо с малко мляко — казах.

— Шефът казва, че кафето и десертите са за сметка на заведението — рече Пере.

Вдигнахме винените си чаши в посока към собственика, който стоеше зад бара и разговаряше с професор Албуркерке.

— Добри хора — промърмори Фермин. — Понякога човек забравя, че не всички на тоя свят са негодници.