Читать «Затворникът на рая» онлайн - страница 20

В джоба имаше къс хартия. Измъкнах ключовете, а след кратко колебание реших да извадя и хартията. Вероятно беше някой от онези списъци със задачи, които Беа обикновено си изготвяше, за да не забрави нещо.

При по-внимателен поглед видях, че е плик от писмо. Беше адресирано до Беатрис Агилар — моминското й име, — а датата на пощенското клеймо бе отпреди седмица. Писмото беше изпратено до дома на родителите й, а не до нашето жилище на „Санта Ана“. Обърнах го и като прочетох името на подателя, изтървах ключовете от мазето.

Пабло Каскос Буендия

Седнах на леглото и смаяно се вторачих в плика. Пабло Каскос Буендия беше годеник на Беа по времето, когато започнах да ходя с нея. Син на заможно семейство, което притежаваше няколко корабостроителници и предприятия в Ел Ферол, този тип, когото не можех да понасям (чувството беше взаимно), тогава отбиваше военната си служба като младши лейтенант. Откакто Беа му беше писала, за да развали годежа, не бях чувал нищичко за него — до този момент.

Какво правеше писмо от бившия годеник на Беа — и то със скорошна дата — В джоба на палтото й? Пликът беше отворен, но в продължение на цяла минута скрупулите ми ме възпираха да извадя листа. Осъзнавайки, че за пръв път шпионирам жена си, бях на ръба да върна писмото на мястото му и да изляза от стаята колкото се може по-бързо. Доблестно решение, което промених само след няколко секунди. Зачетох се и всяка следа от вина и срам се изпари още преди да съм стигнал до края на първия абзац.

Скъпа Беатрис,

Надявам се, че си добре и че си щастлива в новия си живот в Барселона. През всички тези месеци не получих отговор на писмата, които ти пращах, и понякога се чудя какво съм направил, че вече не искаш да знаеш за мен. Давам си сметка, че си омъжена жена с дете и може би е неуместно да ти пиша, но трябва да призная, че въпреки изминалото време не мога да те забравя, колкото и да се старая. Не се срамувам да заявя, че още съм влюбен в теб. В моя живот също настъпи нов обрат. Преди година започнах работа като търговски директор на една важна издателска фирма. Зная колко много цениш книгите и работата сред тях ме кара да се чувствам по-близо до теб. Канцеларията ми е в мадридския отдел, но често пътувам по служба из цяла Испания.

Постоянно мисля за теб, за живота, който можехме да споделим, за децата, които можехме да имаме… Всеки ден се питам дали твоят съпруг знае как да те направи щастлива и дали не си се омъжила за него единствено под натиска на обстоятелствата. Не мога да повярвам, че си доволна от скромния живот, който той е в състояние да ти предложи. Добре те познавам. Били сме съученици и приятели и не е имало тайни между нас. Помниш ли онези следобеди, които прекарвахме заедно на плажа Сан Пол? Помниш ли плановете ни, мечтите, които споделяхме, взаимните обещания? Никога не съм изпитвал такива чувства към друга. Откакто развалихме годежа си, съм излизал с няколко момичета, но сега зная, че никоя не може да се сравнява с теб. Всеки път, когато целувам други устни, мисля за твоите, всеки път, когато милвам друга кожа, усещам твоята под пръстите си.

След един месец ще пътувам до Барселона, за да посетя тамошната канцелария на издателството и да проведа няколко срещи с персонала във връзка с бъдещото преустройство на фирмата. Не отричам, че можех да свърша тази работа чрез писма и телефонни разговори. Истинският мотив за пътуването ми е надеждата, че ще мога да те видя. Зная, че навярно ще ме вземеш за луд, но това е по-добре, отколкото да мислиш, че съм те забравил. Ще пристигна на 20 януари и ще отседна в хотел „Риц“ на Гран Виа. Моля те, умолявам те да се видим, та дори и само за малко, за да мога да ти кажа лично онова, което ми е на сърцето. Направил съм резервация в ресторанта на хотела за два часа следобед на 21-ви. Ще бъда там и ще те чакам. Ако дойдеш, ще ме направиш най-щастливия мъж на света и ще разбера, че мечтите ми да си възвърна твоята любов все още могат да се сбъднат.

Обичам те вечно,

ПАБЛО