Читать «Затворникът на рая» онлайн - страница 15

— Обновление или смърт! — добави той доволно.

— По-добре смърт — измърмори Фермин под сурдинка.

Не беше минала и една минута от официалното включване на светлините, когато една майка с три дечица спря пред витрината да се полюбува на яслата и след кратко колебание влезе в книжарницата.

— Добър ден — рече тя. — Имате ли книги за житията на светците?

— Разбира се — отвърна баща ми. — Позволете да ви покажа колекцията „Иисус е моя пътеводна звезда“, която несъмнено ще очарова децата ви. Богато илюстрирана и с предговор от дон Хосе Мария Пеман. От това по-хубаво — здраве!

— Чудесно! В наши дни толкова трудно се намират книги с положително послание, от което да ти стане уютно на душата — без разните му там убийства, престъпления и други такива работи, които никой не разбира…

Фермин подбели очи. Явно се канеше да отвори уста, но аз го спрях и го отмъкнах по-далече от клиентката.

— Много добре ви разбирам — съгласи се баща ми, като ме гледаше с крайчеца на окото си, а изражението му ясно показваше, че не бива да изпускаме тази продажба за нищо на света, дори ако трябва да държа Фермин с вързани ръце и запушена уста.

Изтиках свободомислещия в задната стаичка и се уверих, че завесата е спусната, за да може баща ми да проведе необезпокоявано операцията.

— Фермин, какво ви прихваща? Разбирам, че не сте привърженик на коледните ясли и уважавам възгледите ви, но ако един младенец Иисус с размерите на валяк и няколко глинени прасенца ободряват баща ми и на това отгоре привличат клиенти в книжарницата, ще ви помоля да слезете от екзистенциалисткия амвон и да си давате вид, че сте очарован от идеята — поне в работно време.

Фермин въздъхна и кимна засрамен.

— Разбира се, приятелю — рече той. — Простете ми. На всичко съм готов, за да направя щастлив баща ви и да спася книжарницата — дори ако трябва да извървя Пътя на свети Яков в параден костюм на тореадор.

— Достатъчно е да му кажете, че намирате яслата за сполучливо хрумване, и да не му противоречите.

Фермин кимна.

— То се знае. По-късно ще се извиня на господин Семпере за моята нетактичност и в знак на разкаяние ще дам принос за яслата с една малка фигурка, за да покажа, че по отношение на коледния дух дори големите универсални магазини не могат да се мерят с мен. Имам приятел, който трябваше да мине в нелегалност — той изработва едни от ония симпатични „дрисльовци“, само че с образа на Франко. Ама толкова реалистични ги докарва, че чак да настръхнеш!

— Не се увличайте, някое агънце или цар Балтазар ще свърши работа.

— Както желаете, Даниел. А сега, ако не възразявате, ще се захвана с нещо полезно и ще отворя сандъците от партидата на вдовицата Рекасенс, че вече цяла седмица събират прах тук.

— Да ви помогна ли?

— Не се тревожете, гледайте си вашата работа.

Проследих го с поглед, когато отиде в склада в дъното на задната стаичка и си сложи синята работна престилка.

— Фермин — подхванах аз.

Обърна се да ме погледне с любезен интерес. Поколебах се за миг.

— Днес се случи нещо, което трябва да споделя с вас.

— Слушам ви.