Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 41

Бруенор се почеса и кимна.

— Щом казваш. А какво ни очаква по пътя?

— Чукарите — обезсърчен при спомена за това място, призна Риджис. — Диви и пълни с орки. Ще ми се да имаше друг път, но Дългата седловина наистина е точно това, от което имаме нужда.

— Всички пътища из северните земи са опасни — припомни му джуджето.

Двамата продължиха да разучават картата и да се ровят в спомените на Риджис. Погледът на Бруенор бе привлечен от една група чудновати знаци и най-вече от три от тях, които се намираха на изток от Лускан и се простираха почти по права линия южно от речната мрежа.

— Древни могили — обясни Риджис. — Свещено място за Утгардите.

— Утгардите?

— Варвари — мрачно отвърна полуръстът. — Като онези от Долината. Е, може би знаят повечко за живота в цивилизованите части на Царствата, но от това не са станали по-малко свирепи. Племената им са разпръснати из северните земи и водят чергарски живот.

Бруенор отлично разбираше притеснението на Риджис — самият той прекрасно познаваше дивашките обичаи и воинските умения на варварите. В сравнение с тях, да се биеш с орки бе детска игра.

Когато двамата най-сетне прибраха картата, Дризт вече се бе изтегнал под хладната сянка на едно дърво, надвиснало над реката, а Уолфгар привършваше третата си порция.

— Не си си изгубил апетита, както виждам! — провикна се Бруенор, като видя оскъдните остатъци от закуската.

— Нощ, изпълнена с приключения — весело отвърна Уолфгар и приятелите му с радост видяха, че свадата в „Кривата сабя“ не го бе засегнала ни най-малко, — добро похапване и хубав сън и отново ще съм готов да поема на път!

— Гледай да не се разполагаш прекалено удобно! — рече Бруенор. — Днес трябва да стоиш на стража една трета от деня!

Риджис, винаги нащрек да не би да му възложат повече работа, се сепна.

— Една трета? — учудено попита той. — Защо не една четвърт?

— Очите на елфа не са очи за слънчева светлина — обясни джуджето. — Той ще ни показва пътя, когато се спусне нощта.

— И накъде води този път? — обади се Дризт от покритото си с мъх легло. — Решихте ли накъде ще тръгнем?

— Към Дългата седловина — отвърна Риджис. — На около двеста мили югоизточно оттук, отвъд Гората на вечната пролет и Чукарите.

— Не знам нищо за това място.

— Там живеят семейство Харпъл — обясни Риджис. — Магьосническо семейство, известно с гостоприемството си. Прекарах известно време там, преди да дойда в Десетте града.

Уолфгар се намръщи. Варварите от Долината на мразовития вятър презираха магьосниците — за тях черните изкуства бяха сила, използвана само от страхливци.

— Изобщо не искам да виждам това място! — заяви той.

— Някой да те е питал? — изръмжа Бруенор и Уолфгар се отказа да настоява повече, като момче, което се бои да не бъде нахокано от баща си.

— Дългата седловина ще ти хареса — увери го Риджис. — Семейство Харпъл са наистина добросърдечни и гостоприемни, а чудесата на селцето ще ти разкрият една страна на магиите, за която дори не си подозирал. Ще приемат дори…