Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 26

После се престори, че се обръща и си тръгва, но само миг по-късно се нахвърли върху Уолфгар и се опита да го стисне за врата, убеден, че рязкото движение ще хване неприятеля му неподготвен.

Ала, макар да нямаше опит в кръчмарските свади, варваринът разбираше от битки. Беше се учил от Дризт До’Урден — изкусния боец, който винаги бе нащрек — и знаеше как да посреща дори и най-изненадващите удари. Преди лапите на дебелака да успеят дори да се доближат до гърлото му, той стовари едната си ръка върху лицето му, а с другата му нанесе страхотен удар в слабините.

В следващия миг смаяният му противник полетя във въздуха.

Изумени, всички в пивницата замръзнаха по местата си. Всички, освен Риджис, който се плесна по лицето без да може да повярва на очите си и се шмугна под масата, незабелязан от никой.

Гигантът тежеше повече от трима мъже взети заедно, но Уолфгар с лекота го вдигна на повече от два метра и, изпънал ръце, го завъртя над главата си.

Обзет от безпомощна ярост, дебелакът изрева на приятелите си да му помогнат. Уолфгар не помръдна от мястото си и зачака нападението им.

Цялата тълпа скочи като един и се втурна към него. Запазвайки хладнокръвие, варваринът се взря в нападателите си, опитвайки се да намери мястото, където групата бе най-гъста и запрати огромното тяло на човека право натам. Тримата мъже, към които полетя грамадното туловище, не успяха да направят нищо и когато главатарят им се стовари върху тях, отхвръкнаха няколко метра назад и се строполиха върху бара, поваляйки кръчмаря, който имаше нещастието да се окаже точно там. Нещастният човек бе запратен право върху лавиците с най-хубавото си вино.

Веселието на Уолфгар не трая дълго — останалите побойници се нахвърлиха върху него. Той заби пети в земята, твърдо решен да не отстъпи и крачка, и размаха огромните си юмруци, запращайки прииждащите противници на метри от себе си.

Из цялата пивница избухнаха свади. Мъже, които не биха се помръднали от мястото си, даже и ако до тях убиваха някого, сега се нахвърляха един върху друг, побеснели от ярост, задето питието им бе разлято или просто възбудени от всеобщата бъркотия.

Това обаче изобщо не възпря поддръжниците на дебелака. Те все така връхлитаха върху Уолфгар, вълна след вълна. Той все така се държеше здраво на краката си, защото никой от нападателите му не успяваше да го забави достатъчно, за да успеят останалите побойници да го достигнат. Въпреки това, Уолфгар не само сипеше жестоки удари върху противниците си, но и сам поемаше доста юмруци. Понасяше ги без да трепне, пренебрегвайки болката благодарение на гордостта и издръжливостта си — просто не можеше да си позволи да отстъпи.

Свит на сигурно място под масата, Риджис си пийваше от чашата с медовина и наблюдаваше боя. Биеха се всички, дори и сервитьорките — вкопчени в гърбовете на мъжете, те впиваха ноктите си и „гравираха“ сложни плетеници от драскотини и струйки кръв по лицата им. Всъщност, както Риджис скоро видя, единственият човек в цялата стая, който не се включи в боя (освен него самия и онези, които бяха изпаднали в безсъзнание), бе Йердан. Той седеше на масата си без да обръща внимание на побоя наоколо и явно се интересуваше единствено от Уолфгар — на полуръста му се стори, че войникът сякаш преценява докъде се простира силата и храбростта на варварина.