Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 18

— Туй трябва да е — обади се Бруенор и посочи малка група хора, най-вероятно крадци, които се бяха спрели пред прага на някаква пивница. На очуканата табела над вратата все още можеше да се разчете името — „Кривата сабя“.

Риджис преглътна с мъка, опитвайки се да потисне плашещата го смесица от чувства, която се надигаше в гърдите му. Преди години, когато още живееше в Калимпорт, неведнъж бе посещавал подобни места, но от това изобщо не му ставаше по-леко. Тъкмо обратното — това, че знаеше какво може да се случи в една такава кръчма, още повече засилваше страха му. Забранените съблазни, които се таяха в сенките, можеха да бъдат не по-малко опасни от скритите ножове на престъпниците, насядали по масите.

— Ама наистина ли искате да влезем вътре? — попита той с изтънял от уплаха глас.

— Да не съм те чул да се оплакваш! — сопна се Бруенор. — Знаеше какъв път ти предстои, когато се присъедини към нас в Долината, така че хич недей да ми мрънкаш сега!

— Ние ще те пазим — успокоително вметна Дризт.

Самоуверен и неопитен, Уолфгар отиде още по-далеч:

— А и защо биха ни направили нещо лошо? Нали не сме им направили нищо — рече той.

И като се обърна към мрачните сенки наоколо, заяви на висок глас:

— Не бой се, малки приятелю! Чукът ми ще повали всеки, който се осмели да се изправи срещу нас!

— Наивен хлапак! — промърмори Бруенор, докато той, Риджис и Дризт се спогледаха невярващо.

Атмосферата в „Кривата сабя“ по нищо не се различаваше от разрухата и мръсотията, в които тънеше всичко навън. Самата пивница представляваше една-единствена стая, в дъното на която (съвсем близо до една врата, през която можеше да се избяга) се намираше дълъг бар. От едната му страна започваше стълбище, което водеше към втория етаж на сградата. Очевидно бе, че по тези стълби много по-често се изкачваха не гости на странноприемницата, която се намираше горе, а силно гримирани и миришещи на евтин парфюм жени заедно с последните си „завоевания“. Всъщност, търговците, чиито кораби акостираха в Лускан, слизаха на брега само за няколко кратки часа забавления и удоволствия, след които бързаха да се приберат на кораба си преди неизбежният пиянски сън да ги направи беззащитни и да ги изложи на опасност.

Пивницата беше място, което замайваше и възбуждаше сетивата със своята плетеница от звуци, гледки и миризми. Мирис на алкохол — от силно пиво и евтино вино до по-редки и по-силни напитки — лъхаше от всеки ъгъл. Облак дим от екзотичен уханен тютюн, гъст като мъглата отвън, се стелеше из стаята и караше всичко да изглежда меко, приглушено и нереално.