Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 179

Уолфгар и Кати-Бри претърсиха купчината отломки, опитвайки се да открият нещо, което би могло да бъде спасено — никак не им се щеше да послушат Бруенор и да тръгнат без провизии. Скоро обаче сами се убедиха, че няма да намерят нищо и като отдадоха последна почит на останките в нишата, последваха джуджето в коридора.

— Смятам да стигна Клисурата на Гарумн преди следващата почивка! — възкликна то. — Тъй че се пригответе за дълъг преход.

— А после накъде? — попита Уолфгар, макар да се досещаше какъв ще е отговорът и той никак да не му се нравеше.

— Навън! — отсече Бруенор. — Колкото се може по-бързо!

Заплашителният му поглед красноречиво говореше, че джуджето няма да търпи никакви възражения.

— За да се върнем заедно с родствениците ти от Долината? — не отстъпваше варваринът.

— Не! За да не се върнем никога повече!

— Значи Дризт даде живота си напразно! — безжалостно рече младежът. — Пожертва се заради един блян, който никога няма да се сбъдне.

За миг Бруенор не можа да отвърне нищо — болезнено точните наблюдения на Уолфгар го накараха да онемее. До този момент не бе поглеждал на станалото в тази цинична светлина и онова, което видя сега, изобщо не му хареса.

— Не е напразно! — сопна се той на варварина. — Предупреждение е това за всички нас, да се махаме от туй проклето място. Зло витае във въздуха, като тролска смрад в бърлогата им! Не го ли подушваш, момче? Нима очите и носът не ти казват да се махаш оттук?

— Очите ми усещат опасността — спокойно отвърна Уолфгар. — Както неведнъж досега. Ала аз съм воин и не се плаша от такива предупреждения!

— Значи скоро ще бъдеш мъртъв воин! — намеси се Кати-Бри.

Уолфгар я погледна заплашително.

— Дризт дойде тук, за да помогне да си възвърнем Митрал Хол и аз не смятам да се откажа току-така!

— Ще умреш преди да си успял — промърмори Бруенор, ала гневът вече бе изчезнал от гласа му. — Дойдохме, за да открием дома ми, момче, ала туй не е мястото, дето търсех! Вярно, че народът ми някога живееше тук, ала сега единствено мракът властва в Митрал Хол и аз не искам да оспорвам гнусния му трон. Веднъж да се отърва от таз’ отвратителна смрад и повече никога няма да се върна тук, набий си го в дебелата глава веднъж завинаги! Сега туй място принадлежи на сенките и на сивите джуджета и дано проклетото нещо рухне върху скверните им глави!

Бруенор млъкна — беше казал повече от достатъчно. Обърна се рязко и решително тръгна напред, а тежките му стъпки кънтяха в тунела.

Кати-Бри и Риджис го последваха, а Уолфгар, след като постоя за миг, замислен върху думите на джуджето, забърза след приятелите си.

Сидни и Бок се върнаха в овалната стая веднага щом магьосницата прецени, че спътниците на елфа са си отишли. Също като тях тя застана до отломките от нишата и се замисли за последствията, които този неочакван развой на събитията щеше да има върху нейната задача. Силата на скръбта й от загубата на Ентрери учуди дори нея самата. Вярно е, че така и не успя да му повярва напълно и до края подозираше, че палачът в действителност е по следите на кристалния отломък, ала въпреки това по време на пътуването им постепенно се бе научила да го уважава. Нима можеше да намери по-добър съюзник?