Читать «Връхлита страховит легион» онлайн - страница 192

Магьосникът до Беласко подхвана ново заклинание и Сандрина го посочи с боздугана. От върха на оръжието изригна — сноп от енергия, който удари магьосника в гърдите. Той отхвърча назад сред експлозия от бели искри и тупна на камъните зад Беласко.

— Затворете очи! — извика Миранда и след миг войниците, които не бяха погълнати от нейната огнена стена, бяха заслепени от ярка експлозия. — Отстъпление! — нареди тя.

— Назад! — извика Каспар и промуши един от избързалите напред нападатели.

Около тях се въргаляха обгорени и крещящи в агония воини — повечето щяха да останат слепи до края на живота си. Изведнъж гневът им бе заменен от паника. Миризмата на обгорели тела само подсилваше всеобщата суматоха.

Джоми използва този момент, за да внесе допълнителен смут:

— Предадени сме! — провикна се той. — Беласко ни излъга! Всички ще умрем!

Никой от противниците не можеше да види кой вика, но той се надяваше, че думите му ще бъдат повторени и от други.

Миранда се пресегна, дръпна го за яката и нареди:

— Отстъпваме веднага!

Спуснаха се обратно да намерят някоя спокойна полянка, от която Миранда да ги прехвърли надалече. Зад морето от гърчещи се тела и дим се показа Беласко и изкрещя:

— Няма да ми избягате!

Замахна рязко и изпружи ръце напред. Над главата му се появи огнена топка, която литна право към тях.

Крийган реагира пръв — разпъна мистична бариера, която накара пламъците да се разпръснат и да ги заобиколят. Откъм бариерата лъхна горещ въздух и Джоми подскочи като попарен. Брандос измъкна кинжала си, замахна с впечатляваща сила и го запокити право към Беласко.

Магьосникът се изкиска налудничаво, отскочи встрани и извика:

— Хубав опит! Време е да се сбогувам с вас!

После изчезна.

— Проклятие! — изруга Миранда, прати в купчината войници сноп пронизваща червена енергия и те се разхвърчаха във въздуха като от удар на гигантска ръка. — Назад!

Повечето войници, склонили да служат на Дахун, или бяха мъртви, или ослепели, или твърде изплашени, за да опитват да се бият. Но някои бяха запазили присъствие на духа и скоро Миранда и спътниците й можеха да бъдат обкръжени. — Назад! — повтори тя.

Затичаха по пътечката, която водеше надолу към морето. Брандос, Каспар и Джоми бяха отзад с извадени мечове, но малцината Черни кепета, които ги последваха, нямаха куража да ги нападнат. Бяха видели пораженията, нанесени от магьосниците, а техните собствени заклинатели не се виждаха никакви.

Когато прецени, че е безопасно да се заеме с поредното заклинание, Миранда се обърна към останалите:

— Това беше клопка! Някой ни подмами тук.

— Ще обсъдим този проблем, след като се върнем на Острова на чародея — отвърна Джоми.

— Отиваме веднага! — викна Миранда, пресегна се, улови Амиранта и Крийган и извика: — Хващайте се за ръце! — После прошепна заклинанието за прехвърляне на острова.

Където се озоваха в истински огнен ад.

Пъг и Магнус привършиха с разглеждането на останките на сааурската библиотека в Ахзарт. Повечето свитъци бяха изпепелени, но успяха да открият няколко стари глинени плочки и десетина книги, скрити в едно хранилище. Бяха написани на непознат език.