Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 5

Нищо подобно не ѝ беше писала, но Жан сметна за неучтиво да ѝ напомни, че твърде рядко беше получавала писма от дома.

Тръгна след майка си по величественото стълбище. На входа ги очакваше слуга, поклони се и пое багажа им.

Широка вита стълба водеше към горния етаж. Жан се загледа възхитено към стената, покрита със скеле. В нещо като дървена люлка се бе настанил художник и рисуваше величествена антична сцена. Гръцки богове и богини седяха върху облаците над Олимп. Никога не беше виждала такава красива картина.

– Ей, искам друго синьо, по-светло, по-блестящо! – извика сърдито художникът и се наведе към помощника си. Столът му изскърца и се спусна към пода.

– Добър ден, мосю Буше! – поздрави с усмивка мадам Поасон.

Франсоа Буше се обърна с гневна физиономия, но като позна дамата, моментално се усмихна и се поклони със завършена учтивост.

– Ах, мадам Поасон! Добър ден!

– Дъщеря ми Жан – представи тя момичето.

– Очарован съм, мадмоазел!

Жан все още се взираше в картината на стената и не го чу. Художникът я изгледа въпросително.

– Цветовете са прекрасни – промълви плахо тя.

Мосю Буше я изгледа силно изненадан.

– Мерси, мадмоазел! – На лицето му изгря усмивка и той я проследи с поглед, докато двете изкачваха стъпалата.

Жан вървеше след майка си по дълъг коридор и оглеждаше с почуда и нарастващо объркване картините в златни рамки по стените, скъпоценните вази и белите мраморни статуи, поставени в ниши или върху малки масички. Появи се млада прислужничка, приклекна в дълбок реверанс и ги изчака да отминат.

*

Шарл льо Норман дьо Турнем имаше гости – оживените им гласове се чуваха отдалеч. В зеления салон на къщата главният откупчик на данъците седеше заедно с четирима мъже. Между рунтавите вежди на Льо Норман дьо Турнем се бяха вдълбали две отвесни бръчки. С чаша коняк в ръка, той се обърна към придворния банкер Жан Пари дьо Монмартел, както винаги стегнат в безупречен синьосив жакет.

– Наистина ли смятате, че не бива да понижаваме лихвите? – попита със съмнение в гласа главният откупчик на данъците.

След този въпрос останалите трима – държавният секретар Арман льо Блан, банкерът Самюел Бернар и доставчикът на армията Жозеф Пари Дюверни, брат на Пари дьо Монмартел, – прекъснаха разговора и се обърнаха очаквателно към придворния банкер.

Пари дьо Монмартел извади от великолепно украсена табакера малко емфие и спокойно огледа присъстващите. След дълги месеци в немилост наскоро придворният банкер бе възстановен на поста си. Без да бърза, той решително поклати глава.

– Няма да ги понижим. Държим на това, което сме замислили. – В гласа му прозвуча присъщият му ненатрапчив авторитет.

Брат му, разположил се удобно в елегантно кресло, което се огъваше под тежестта му, кимна.

– Пейренк и другите не могат да си позволят да облагат заемите си с толкова високи лихви като нас. Нямат достатъчно средства. – На устните му заигра многозначителна усмивка. – Рано или късно онези, които им дават капитал, ще дойдат при нас.

– Е, добре – промълви уж примирено Льо Норман дьо Турнем и остави чашата си върху скъпоценната масичка до креслото.