Читать «Възмездието» онлайн - страница 9

— Ще дойда да говоря с него — рекох и взех Джато, подозирайки, че непознатият може да е само низвергнатият Джо-Ан. Той ме беше видял в Ямагата, след като бях избавил от мъчения брат му и други членове на Скритите, предавайки ги на смъртта. Именно той ме бе нарекъл Ангела на Ямагата. После ми бе спасил живота по време на отчаяното ми пътуване към Тераяма през зимата. Бях обещал, че ще му проводя пратеник през пролетта и че трябва да чака, докато получи вест от мен, но Джо-Ан действаше по непредсказуем начин, обикновено в отговор на онова, което самият той наричаше гласа на Тайния бог.

Беше тиха топла нощ, във въздуха вече се чувстваше влажността на лятото. Сред клоните на кедрите звучеше зов на кукумявка. Джо-Ан лежеше на земята в двора току до самите порти. Беше овързан грубо, краката му бяха свити под него, а ръцете — стегнати на гърба. Лицето му бе набраздено от ивици мръсотия и кръв, косата му бе сплъстена. Той движеше устни в безмълвна молитва. Двама монаси го наблюдаваха от безопасно разстояние, изкривили лица в презрителна гримаса.

Извиках името му и той отвори очи. Видях как в тях проблесна облекчение. Опита се с мъка да застане на колене и падна ничком, без да може да се подпре с ръце. Лицето му се заби в прахта.

— Отвържете го — наредих аз.

Единият от монасите каза:

— Той е от низвергнатите. Не бива да го пипаме.

— А как го вързахте?

— Тогава още не знаехме — отвърна другият.

— Можете след това да се почистите. Този човек ми спаси живота. Отвържете го!

С неохота те се приближиха до Джо-Ан, вдигнаха го и разхлабиха въжетата, с които бе омотан. Той пропълзя напред и се просна по очи в краката ми.

— Изправи се, Джо-Ан — рекох. — Защо си тук? Казах ти да дойдеш, когато те повикам. Имаш късмет, че не са те убили, като се появяваш без предупреждение, без позволение.

Последния път, когато го видях, бях дрипав почти като него, беглец, грохнал от изтощение и глад. Сега си давах ясна сметка за робата, която носех, за прическата със сресани по типичния за воините начин коси, за меча в пояса. Знаех, че гледката, в която разговарям с един низвергнат, ще изуми монасите. Част от мен се почувства изкушена да заповяда Джо-Ан да бъде изхвърлен, да отрече, че изобщо сме имали някакви взаимоотношения, и да го зачеркне завинаги от живота си. Ако наредях на стражите, те щяха да го убият незабавно, без всякакво колебание. Но не можех да го сторя. Той ми беше спасил живота; нещо повече — в името на връзката помежду ни, тъй като и двамата бяхме родени сред Скритите, бях длъжен да се държа с него не като с низвергнат, а като с човек.

— Никой няма да ме убие, преди Тайният да ме призове у дома — изрече той тихо, вдигайки очи към мен. — Дотогава моят живот ви принадлежи.

Там, където стояхме, нямаше почти никаква светлина, само лампата, която монахът бе донесъл от стражницата и бе поставил на земята до нас, но аз виждах, че очите на Джо-Ан пламтят. Питах се, както и неведнъж по-рано, дали не е пришълец от друг свят.