Читать «Възмездието» онлайн - страница 2

Лиан Хърн

Джунко — прислужница в имението Ногучи (1).

Кланът Сейшуу (съюз на няколко древни фамилии; Западната провинция; главни крепостни градове: Кумамото и Маруяма):

Араи Дайичи — военачалник (1).

Нива Сатору — васал (2).

Нива Джункей — васал (2).

Акита Цутому — васал (2).

Сонода Мицуру — племенник на Акита (2).

Маруяма Наоми — владетелка на областта Маруяма, любима на Шигеру (1).

Марико — нейна дъщеря (1).

Сачие — нейна прислужница (1).

Сугита Харуки — васал (1).

Сугита Хироши — негов племенник (3).

Сакаи Масаки — братовчед на Хироши (3).

Владетелят Ширакава (1).

Каеде — неговата най-голяма дъщеря, братовчедка на господарката Маруяма (1).

Аи; Хана — негови дъщери (2).

Аяме; Манами — прислужници в имението (2).

Акане (2).

Амано Тензо — васал на Ширакава (1).

Шоджи Кийоши — главен васал на владетеля Ширакава (1).

Племето

Фамилията Муто:

Муто Кенджи — учител на Такео, господарят (1).

Муто Шизука — племенница на Кенджи и компаньонка на Каеде (1).

Зенко; Таку — нейни синове (3).

Муто Сейко — съпруга на Кенджи (2).

Муто Юки — тяхна дъщеря (1).

Муто Юзуру — братовчед (2).

Кана; Мияби — прислужници (3).

Фамилията Кикута:

Кикута Исаму — истинският баща на Такео (п.).

Кикута Котаро — негов братовчед, господарят (1).

Кикута Госабуро — по-малък брат на Котаро (2).

Кикута Акио — техен племенник (1).

Кикута Хаджиме — борец (2).

Садако — прислужница (2).

Фамилията Курода:

Курода Шинтаро — известен наемен убиец (1).

Кондо Киичи (2).

Имаи Казуо (2).

Кудо Кейко (2).

Други

Владетелят Фудживара — благородник, прокуден от столицата и пратен в изгнание (2).

Мамору — негово протеже и компаньон (2).

Оно Риеко — негов братовчед (3).

Мурита — васал (3).

Мацуда Шинген — игумен на Тераяма (2).

Кубо Макото — монах, най-близкият приятел на Такео (1).

Джин-Емон — бандит (3).

Джиро — син на земеделец (3).

Джо-Ан — низвергнат от обществото (1).

Коне

Раку — сив, с черна грива и опашка; първият кон на Такео, впоследствие го подарява на Каеде.

Кю — черен, принадлежал на Шигеру, изчезнал в Инуяма.

Аои — черен (полубрат на Кю).

Ки — дорестият кон на Амано.

Шън — дорестият кон на Такео (много интелигентен).

Първа глава

Перото лежеше в дланта ми. Държах го внимателно, със съзнанието за неговата възраст и крехкост. Въпреки годините белотата му все още бе прозирна, а яркочервените връхчета по края — все така искрящи.

— Произхожда от крилото на свещената птица хоо — обясни ми Мацуда Шинген, игуменът на храма в Тераяма. — Твоят осиновител Шигеру го е получил, когато е бил едва петнайсетгодишен — дори по-млад, отколкото си ти сега. Споменавал ли ти е за него, Такео?

Поклатих глава. Двамата с Мацуда стояхме в неговата стая в единия край на манастира, недалеч от главния двор на храма. Отвън, заглушавайки обичайните звуци на светата обител и монотонното припяване и камбаните, долиташе напрегнатият шум от подготвителни дейности и от множество хора, които пристигаха и заминаваха. Чувах Каеде, съпругата ми, зад портите да разговаря с Амано Тензо за проблемите, свързани с изхранването на армията ни по време на похода. Готвехме се да поемем към Маруяма — голямото владение в Западната провинция, на което Каеде бе законна наследница, — за да го изискаме от нейно име… и ако се наложеше, да се сражаваме за него. Откакто зимата бе свършила, към Тераяма се стичаха воини, за да се присъединят към мен, и понастоящем вече разполагах с близо хиляда души, разквартирувани в постройките на храма и в околните села, без да се броят местните земеделски стопани, които също подкрепяха делото ми.