Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 317

— Антони Дрезден — каза хладно Мао — беше застрелян с три куршума в главата, като при екзекуция. Това ли минава за справедливост при теб?

Холдън се засмя.

— О, съмнявам се, че Крисджен Авасарала ще ти пръсне черепа. Но мислиш ли, че това, което те чака, ще е по-добро.

Мао не отговори. Холдън погледна към полицаите и кимна към вратата на конферентната зала. Те изглеждаха почти разочаровани, докато изблъскваха арестанта в стаята и закопчаваха белезниците му за един стол.

— Сър, ние ще чакаме тук, в случай че имате нужда от нас — каза по-едрият. После заеха позиции от двете страни на вратата.

Холдън влезе в конферентната зала и седна, но не каза нищо повече на Мао. След минутка пристигна и Авасарала, разговаряща по терминала си.

— Дреме ми на оная работа чий рожден ден е! Или ще го направиш, преди срещата ми да е приключила, или ще използвам топките ти като преспапие. — Тя млъкна, докато човекът отсреща казваше нещо. Ухили се на Мао и добави: — Е, тогава побързай, защото имам чувството, че срещата ще е кратка. Радвам се, че си поговорихме.

Отпусна се на един стол точно срещу Мао. Не погледна към Холдън, нито пък показа по някакъв начин, че го е забелязала. Той подозираше, че записът изобщо няма да отрази присъствието му в стаята. Авасарала остави терминала си на масата и се облегна назад. В продължение на няколко напрегнати секунди не проговори. Когато го направи, думите ѝ бяха насочени към Холдън. Но все така не го поглеждаше.

— Платиха ли ти, задето ме домъкна обратно?

— Всичко е платено — отговори Холдън.

— Хубаво. Исках да те питам дали си съгласен на дългосрочен договор. Ще бъде граждански, разбира се, но…

Мао прочисти гърло. Авасарала му се усмихна.

— Знам, че си тук. Ей сега ще ти обърна внимание.

— Вече си имам договор — каза Холдън. — Ще ескортираме първата флотилия кораби, които отиват да възстановят Ганимед. А след това мисля, че вероятно оттам ще си намерим друга работа като ескорт. Все още има много хора, които се местят и не биха искали по пътя да ги спират пирати.

— Сигурен ли си?

Лицето на Мао бе пребледняло от унижение. Холдън си позволи да му се наслади.

— Току-що приключих работата си за едно правителство — отбеляза той. — Нещо не ми понесе.

— О, я стига. Работил си за СВП. Това не е правителство, а ръгби отбор със собствена валута. Да, Жул, какво има? Да не ти се ака?

— Това е под нивото ти — процеди Мао. — Не съм дошъл тук, за да ме обиждат.

Усмивката на Авасарала беше лъчезарна.

— Сигурен ли си? Я да те попитам, помниш ли какво казах при първата ни среща?

— Поиска от мен да ти кажа за всяка връзка, която бих могъл да имам с протомолекулния проект на „Протоген“.

— Не — поклати глава Авасарала. — Тоест, да, питах те и за това. Но не то би трябвало да те вълнува в момента. Ти ме излъга. Ролята ти в оръжейната разработка на проекта на „Протоген“ е напълно разкрита и сега този въпрос е все едно да питаш какъв цвят е бил вторник. Безсмислен е.

— Да се върнем към същината — настоя Мао. — Мога да…