Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 307

— Аз я спасих — изтъкна той. — Това момиченце е живо благодарение на мен. Беше определена за второто поколение единици, а аз я изтеглих от проекта. Аз ги изтеглих всичките. Ако не бях аз, всяко дете тук сега щеше да е в състояние, по-лошо от смъртта. По-лошо от смъртта.

— Заради предаването беше, нали? — попита Пракс. — Видял си, че може да разберем всичко, и си искал да разполагаш с момиченцето от екрана. Онова, което всички търсят.

— Предпочитате да не го бях направил ли? — озъби се Стрикланд. — Говорете каквото щете, но аз я спасих.

— Всъщност мисля, че капитан Холдън я спаси — изтъкна Пракс. — Но все пак разбирам какво имаш предвид.

Пистолетът на Стрикланд имаше обикновен механичен предпазител отзад. Пракс го бутна, за да обезвреди оръжието.

— Загубих дома си — каза той. — Загубих работата си. Повечето ми познати или са мъртви, или са разпръснати из цялата система. Едно голямо правителство твърди, че малтретирам жени и деца. През последния месец получих над осемдесет смъртни заплахи от напълно непознати хора. И знаеш ли какво? Не ми пука.

Стрикланд облиза устни, а очите му шареха от Пракс към Еймъс и обратно.

— Не е нужно да те убивам — добави Пракс. — Върнах си дъщерята. Отмъщението не е важно за мен.

Стрикланд си пое дълбоко дъх и го изпусна бавно. Пракс видя как тялото на мъжа се отпусна и ъгълчетата на устата му се извиха в усмивка на облекчение и задоволство. Мей потръпна веднъж, когато пушката на Еймъс изгърмя, но остана да лежи върху рамото на Пракс, без да плаче или да се обръща. Тялото на Стрикланд се спусна бавно на земята, размахвайки ръце. От мястото, където се бе намирала главата му, по стената бликаше червена артериална кръв и всеки следващ тласък бе по-слаб от предишния.

Еймъс сви рамене.

— А може и така — каза Пракс.

— Е, имаш ли някакви идеи как да…

Люкът зад тях се отвори и вътре се втурна някакъв човек.

— Какво стана? Чух…

Еймъс вдигна пушката. Мъжът побягна, скимтейки от страх. Еймъс прочисти гърлото си.

— Имаш ли някакви идеи как да изкараме тези деца оттук?

* * *

Да сложи Мей обратно в транспортния контейнер беше едно от най-трудните неща, които Пракс някога бе правил. Искаше му се да я носи, да притиска лице към нейното. Това беше първична реакция, най-дълбоките центрове на мозъка му копнееха за успокоителен физически контакт. Но скафандърът му нямаше да я предпази от радиацията и рядката сярна атмосфера на Йо, а контейнерът щеше. Той я остави нежно до две други деца, докато Еймъс слагаше останалите четири във втора количка. Най-малкото беше още в пеленки. Пракс се зачуди дали те също идват от Ганимед. Количките се затъркаляха по пода на станцията, като дрънчаха само при пресичането на релсите.

— Помниш ли как да се върнем на повърхността? — попита Еймъс.

— Мисля, че да — каза Пракс.

— Хм, докторе. Наистина трябва да си сложиш пак шлема.

— Ах, да, вярно. Благодаря ти.

На последното кръстовище шестима мъже в униформи на охранители бяха издигнали барикада, готвейки се да бранят лабораторията от нападатели. Тъй като Еймъс метна гранатите изотзад, прикритието се оказа по-неефективно, отколкото очакваха. Все пак двамата с Пракс загубиха няколко минути, докато разчистят телата и останките на барикадата, така че количките да могат да минат.