Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 281

— Нищо няма да правим — рече Холдън. — Не и докато не получим по-добра представа как ще се развият нещата.

— Изминахме целия този път, за да не правим нищо, така ли? — попита Пракс.

— Докторе, не искаме да сме тези, които ще действат първи — каза Еймъс и сложи ръка на рамото му, за да го натисне към палубата. Без да се обръща, дребничкият ботаник се отърси с рязко движение и се отблъсна от креслото си към Авасарала.

— Включете ме към канала. Дайте да поговоря с тях — помоли той и посегна към комуникационния пулт. — Не мога…

Холдън се метна от креслото си към ботаника. Улучи го във въздуха и двамата отлетяха през стаята, за да се блъснат в стената. Дебелият омекотяващ слой пое удара, но Холдън усети как въздухът излетя от гърдите на Пракс, когато хълбокът му се заби в корема на по-дребния мъж.

— Ъх — изохка Пракс и се зарея във въздуха, свит в зародишна поза.

Холдън включи с ритник магнитите на ботушите си и се издърпа към пода. Сграбчи Пракс и го тласна през стаята към Еймъс.

— Свали го в каютата му и го натъпчи до козирката с успокоителни. После слез в машинното и се приготви за битка.

Еймъс кимна и хвана реещия се Пракс.

— Добре — каза и след няколко секунди двамата изчезнаха през люка.

Холдън се огледа. Видя шокираните физиономии на Авасарала и Наоми, но не им обърна внимание. Копнежът на Пракс дъщеря му да има предимство над всичко останало едва не бе изложил отново всички им на опасност. И макар че Холдън разбираше чувствата на мъжа, точно в момента си имаше предостатъчно други грижи. Не искаше да се чуди как да му попречи да погуби всички на борда всеки път, когато изникне името на Мей. Това го изнерви и му се прищя да се сопне на някого.

— Къде, по дяволите, е Боби? — извика, без да се обръща към никого конкретно. Не я беше виждал, откакто влязоха в орбита около Йо.

— Видях я току-що в работилницата — отвърна Еймъс по радиото. — Чистеше пушката ми. Мисля, че се е заела да подготви всички оръжия и брони.

— Това е… — започна Холдън, готов да се развика за нещо. — Това всъщност е доста полезно. Кажи ѝ да си облече скафандъра и да си включи радиото. Тук нещата може да се сговнят много бързо.

Отдели няколко секунди да подиша дълбоко и да се успокои, а после се върна на пулта си.

— Добре ли си? — попита Наоми по частния им канал.

— Не — каза той, след като натисна с брадичка бутона, така че само тя да чуе отговора му. — Не, всъщност съм уплашен до смърт.

— Мислех, че вече сме оставили това зад гърба си.

— Оставили сме зад гърба си страха?

— Не — каза тя и усмивката личеше ясно в гласа ѝ. — Самообвиненията. Аз също съм уплашена.

— Обичам те — каза Холдън и изпита същата електрическа тръпка както винаги, когато ѝ го казваше: наполовина страх, наполовина фукня.

— Може би трябва да държиш под око пулта си — подхвърли тя и по тона ѝ личеше, че го дразни. Никога не му казваше, че го обича, след като той го е казал пръв. Твърдеше, че думите губели силата си, ако хората ги изричат прекалено често. Той разбираше довода ѝ, но се бе надявал този път тя да наруши правилото. Имаше нужда да го чуе.