Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 13

— Слушам, шефе — отвърна Алекс.

Наоми се завъртя в креслото си и се ухили на Холдън.

— Битка с космически пирати. Колко романтично!

Той не се сдържа и ѝ се усмихна в отговор. Макар да бе облечена в комбинезон на марсиански флотски офицер, с три номера по-къс и пет номера по-широк за високата ѝ и тънка фигура на поясна, тя му изглеждаше прекрасна. Дългата ѝ къдрава черна коса бе хваната на рошава опашка на тила. Лицето ѝ бе поразително съчетание от азиатски, южноамерикански и африкански черти, което бе необичайно дори за мешавицата на Пояса. Той хвърли поглед към своята физиономия на кафявокосо монтанско селянче, отразена в тъмния пулт, и се почувства твърде обикновен в сравнение с нея.

— Знаеш колко харесвам всичко, което те кара да изричаш думата „романтично“ — каза той. — Но се боя, че не споделям ентусиазма ти. Започнахме със спасяването на Слънчевата система от ужасна извънземна заплаха. А сега какво правим?

Холдън бе познавал добре само едно ченге, и то за кратко. По време на мащабната и неприятна поредица от бъркотии, която сега наричаха просто „инцидентът Ерос“, той се бе съюзил временно с един слаб, сив, прекършен човечец на име Милър. Преди да се запознаят, Милър вече бе напуснал официалната си работа, за да се съсредоточи с маниакална страст върху един случай на изчезнало момиче.

Двамата не бяха станали точно приятели, но успяха да предотвратят заличаването на човешката раса от една социопатска корпорация и едно извънземно оръжие, което всички в човешката история погрешно бяха смятали за луна на Сатурн. Поне в това отношение партньорството им бе успешно.

Холдън беше служил във флота шест години. Беше виждал хора да умират, но само на радарния екран. На Ерос видя да умират хиляди, отблизо и по ужасен начин. Няколко от тях уби лично. Радиацията, която бе поел, означаваше, че ще трябва до края на живота си да взема лекарства, за да спре рака, развиващ се в тъканите му. Но пак се бе отървал по-леко от Милър.

Благодарение на Милър извънземният вирус се бе приземил на Венера вместо на Земята. Но това не го беше убило. В каквото и да се състоеше обърканата програма на извънземните, тя продължаваше да се развива под гъстия облачен покров на планетата и досега никой не бе успял да предложи по-сносно научно обяснение от „Хмм, странно“.

Спасяването на човечеството бе струвало на стария, уморен поясен детектив живота му.

Спасяването на човечеството бе превърнало Холдън в наемен служител на Съюза на външните планети, който преследва пирати. Дори и в най-лошите си дни смяташе, че е изтеглил печелившата карта.

— Трийсет секунди до срещата — докладва Алекс.

Холдън върна ума си към настоящето и се обади в машинното.

— Вързан ли си добре там долу, Еймъс?

— Да, капитане. Готов съм. Моля те, не им позволявай да надупчат моето момиче.