Читать «Да обичаш Порода» онлайн - страница 18

— Разбира се, че може — каза напевно Ланс, гласът му бе дрезгав, груб. Захапа нежно зърното й.

Младата жена се взря в него, видя едно сексуално, чувствено животно, надвесено над нея и й се прииска да изкрещи от несправедливостта.

Една нощ. Само една нощ.

Ръцете й бяха заплетени в косата му, а тя не можеше да се спомни да ги е местила от леглото. Но почувства твърдите кичури между пръстите си, топлината, която плъзна по чувствителните връхчета.

— Имам нужда от теб сега. — Тя трепереше, разтърсвана от желанието, но не можеше да контролира импулса да го докосва. Едната й ръка падна от косата към лицето му, а пръстите й се плъзнаха по твърдите очертания и колебливо погалиха устните.

Ланс захапа палеца й, улавяйки го между здравите си бели зъби, а езикът му се изви около него гладно и възбудено.

— Можем да си поиграем по-късно — прошепна Хармъни задъхано, цялата изгаряше, усещаше набъбналия дълъг пенис до бедрото си и вагината й потече от нужда за него.

— По-късно също ще поиграем. — Пръстите му се обвиха около китката й и я смъкнаха на рамото му, след това сведе глава и езикът му се плъзна към средата на корема й, насочвайки се бързо към измъчената плът между бедрата й.

Ланс погледна нагоре към нея, докато целуваше потръпващия й корем, очите му блестяха от топлина, смях и глад. Див, вибриращ глад, който отекна в нея и нарасна, докато тя не почувства как пламъците я обхващат.

— Ланс. — Звукът на собствения й вик я шокира — дрезгав, изострен от отчаяние, когато главата му приближи влажните гънки на женствеността й. — Не мога да го понеса… Моля те…

Тя бе на ръба на пропастта и това я ужасяваше. Никога не бе летяла толкова високо, никога не бе познала подобно удоволствие. Да задържи контрола си, колкото и разпокъсан да бе, стана наложително.

— Само още малко, скъпа. Просто искам да те вкуся. Това е всичко… Просто се отпусни и се остави на усещанията. Обещавам да е хубаво. — Порочната му усмивка бе последвана от полъх въздух върху невероятно чувствителния набъбнал клитор.

Тогава тъмнината я погълна. Очите й се затвориха и енергията се оттече от тялото й, докато не й остана сила да стори друго, освен да откликне. Тялото й се изви към него, а от устните й се откъсна разпокъсан стон, когато езикът му се премести да я измъчва, да изтезава потръпващата й женственост.

— Това се казва добро момиче — изпъшка Ланс, когато бедрата й се разтвориха още повече. — Нека ти покажа колко хубаво може да бъде, скъпа.

Хубаво? Това надминаваше представите й за хубаво. Беше мъчение.

Езикът му беше пламтящ камшик на удоволствие, бавно си проправяше път по тясната цепка, а пръстите му разтвориха закръглените устни.

— Толкова сладка и гола — изпъшка Ланс. — Харесва ми неокосменото ти хълмче, Хармъни. Обичам усещането на копринената ти плът, гореща и влажна, и разтворена за мен.

Хармъни се напрегна още повече. Езикът му облиза всяка гънка, погъделичка клитора й и се плъзна надолу към потръпващия отвор на вагината й, след което започна отначало.