Читать «Да обичаш Порода» онлайн - страница 164

Тя щеше да изчака още малко преди да го последва.

— Знаеш, че един ден ще намериш жена, от която няма да можеш просто да се изправиш и отдалечиш — промърмори тя няколко минути по-късно, в мига, в който той излезе от банята, освежен след бързия душ.

Той се ухили на думите й и започна да се облича. Имаше работа за вършене и да си играе игрички с любовницата си, не бе на дневен ред. Имаше да търси шпионин и сега бе на крачка по-близо да го залови.

— Трябва да придвижим делото по случая с Породата, която бе намерена пребита почти до смърт, миналата седмица — заяви Джес, когато той си обу чорапите, преди да вдигне обувките си. — Искам тези фанатици под закона на Породите, вместо да се изправят пред правителственото правосъдие. Сигурна съм, че Управляващия кабинет може да ги накара да платят за грешките си.

— Не съм съгласен. — Той я погледна мрачно. — Нека правосъдната система се заеме с тях. Цял ден пресата ще го излъчва. Порода записана на запис как се опитва да не нарани похитителите си, а само да избяга, и бива пребита почти до смърт заради усилията си. Ще събуди симпатия, състрадание, както и гняв. Убий ги и на Породите ще се гледа с не по-добро око, отколкото на нападателите им.

Леко смръщване изкриви лицето й.

— Имаме право да получим справедливост — каза тя меко. — Същата група изнасили и уби младата женска порода преди месец и ти го знаеш много добре. Не можем да позволим това да продължи.

— В мига, в който ги освободят, аз ще се погрижа за тях. — Той облече копринената си риза и я закопча, преди да я набута в панталоните си. — Такива хора изчезват постоянно. Засега е най-добре хората да вярват, че полицията ще ги задържи.

Помогна това, че един от хората на Алонзо бе намерил смъртта си на мястото, където бяха нападнали Хармъни и Ланс. Обвинявайки един от активистите за опита за убийство над шерифа, който бе на косъм да стане успешен, бе отнело голяма част от силата на групировката.

Няколко внимателни маневри и Джонас бе направил всички следи за случилото се да водят към убиеца познат като Смъртта. И тези следи водеха точно към лейтенанта на расистката организация, който Хармъни бе убила.

За Джонас това бе правосъдие. Сега Хармъни бе в безопасност в Броукен Бът със своята половинка, а онези, които подозираха, че тя е Смъртта, вече не можеха да говорят, за да я обвинят.

— Игричките ти един ден ще доведат до нечия смърт — каза най-после Джес и въздъхна, когато той приключи с обличането.

Усмивката му бе твърда и студена.

— Много вероятно — съгласи се той. — Кръвните расисти и онези проклети групировки ще са първите, ако продължат да ми се пречкат. Света ще е по-добър без тях.

— Те казват същото за Породите. — Тя поклати глава и се изправи от леглото. — Ще се погрижа случая да стигне до съд, но там има дванадесет заседателя, които просто може да ги пуснат на свобода. — Не беше нещо ново. Да осъдиш кръвен расист никога не бе лесно.

— Да ги накарам да изчезнат е много лесно. — Факта, че те ще избягат, не го тревожеше толкова, колкото възможността да не стигнат до съдебен процес.