Читать «Да обичаш Порода» онлайн - страница 11

— Вкусът ти е сладък като лято — изръмжа той. Устните й бяха на челото му, притискаха се колебливо, и го накараха да спре в неистовото си отчаяние да опита възможно най-голяма част от нея и да върне част от контрола си.

Устните й го докосваха с чувство. Ланс го усещаше в мекия бриз, който се обвиваше около тях, шепота на объркване и изгубени мечти във въздуха до ухото му.

Сякаш никога преди не бе докосвала доброволно.

Втора глава

— Шшшт… — Нежният шепот на Ланс погали обърканите сетива на Хармъни, когато главата му се надигна от извивката на гърдите й.

Той свали надолу потника й. Небрежното докосване на ръцете му по гърдите й успокояваше възбудата, която заплашваше да ги погълне.

Хармъни се втренчи в него замаяно, когато ръцете му пригладиха назад косата й от пламтящите й бузи, преди той да постави нежна целувка на устните й.

— Качвай се — прошепна той.

Премести ръце към кръста й и я повдигна на седалката, след което вдигна чантата й от земята и й я подаде.

Беше изгубила единствената си защита, докато той я бе държал? Чантата съдържаше ножа й и малкият пистолет, който носеше, когато не можеше да задържи другите си оръжия. Никога не я изпускаше от ръката си, освен ако не бе абсолютно наложително. И никога, никога не я бе изпускала.

Хармъни трепна, когато вратата от страната на шофьора се отвори и Ланс се качи. Можеше да го подуши, опияняваща смесица от нощта и сезоните, сливащи се с неговото ухание.

— Готова ли си? — Гласът му бе тъмен, подрезгавял от сексуалната възбуда на първичен мъжкар, готов да предяви претенциите си над една женска.

Младата жена вдигна глава и пое дълбоко дъх, когато погледът й срещна неговия.

— Готова съм — прошепна тя.

Беше повече от готова. Тялото й вече крещеше за него. Сетивата й бяха замаяни, съзнанието й бе дезориентирано. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за неговото докосване, за това как го поглъща, как засища глада, бушуващ в нея.

През целият си живот не бе изпитвала потребност да бъде с някой мъж, но сега внезапно чувстваше отчаяна нужда да го почувства върху себе си.

Ланс запали автомобила и излезе от паркинга, докато Хармъни следеше с периферното си зрение малкото странично огледало до нейната врата. Не виждаше някой да ги следи, но тила й настръхна от усещането.

За съжаление, инстинктът й за оцеляване бе потиснат в мига, в който ръката на Ланс се отмести от скоростния лост и вдигна нейната от скута й.

— Ръцете ти са толкова нежни. — Гласът му бе малко несигурен, страстта му нарастваше. Положи дланта й върху скоростния лост и я покри със своята, докато шофираше.

— Благодаря. — Хармъни се бе научила как да флиртува за една година след бягството й от лабораториите. Знаеше игрите на думи, както и остроумните забележки, които да държат мъжете настрана. Но нищо от това не й дойде на ума в момента.

Всичко, което усещаше, бе пулса, ударите на сърцето си, твърдостта на зърната й, набъбналата пъпка на клитора и гладната си вагина. Беше толкова влажна, че усещаше как соковете й напояват копринените прашки и потриването на подутите гънки на женствеността й по мекият плат на панталоните, които носеше.