Читать «Целувка за Коледа» онлайн - страница 41

О, господи, нека се събуди. Нека да се оправи. Тя нямаше идея как да се измъкне от ситуацията. Оставаше й само да говори. Тод беше прекалено далеч, за да мине покрай него, и прекалено подозрителен, за да успее да го изкара от стаята.

— Все пак Хоук трябва да умре — каза Тод, когато тя отново го погледна.

— О, разбира се, убий кокошката, която снася златни яйца. — Джесика извъртя очи. — Откъде мислиш идва разгонването? Не чете ли документите? Хормон, Тод. Хоук трябва да направи всички онези малки „живи“ неща, като да ме целува, да ме чука, опитвайки се да ме заплоди с малки бебета Породи. Все още ли не схващаш?

Младата жена щеше да повърне. Не можеше да повярва, че казва тези неща, че Хоук е там и може да я чуе. Беше се борила толкова дълго, за да се реваншира за онова, което беше сторила против волята си. Сега само доказваше, че може би ги е предала доброволно.

Сякаш можеше да види бъдещето си пред вътрешния си взор. Виждаше как щастието й умира, а животът й става залог. Но ако Хоук оцелееше, ако успееше да се спаси, всичко това щеше да си е струвало.

Десета глава

Хоук подушваше лъжите, които прииждаха от Джесика на вълни. Отчаянието й да накара Тод Бенет да й повярва. Звучеше убедително и когато успя да погледне за миг към лицето й, видя, че също и изглежда така. Неговата Джес играеше ролята на живота си и се бореше да му даде шанс да се съвземе.

Животното вътре в него бавно се събуждаше. Той усещаше как сетивата му се обострят, а силите му се възвръщат. Уникалната му генетика бавно се мъчеше да превъзмогне бариерата, замъгляваща съзнанието му.

Какво, по дяволите, се беше случило? Чувстваше се като ударен с дъска, но знаеше, че няма начин някой да го отстрани толкова лесно.

— Не мога да повярвам, че някой ти е дал заповед да опиташ нещо толкова налудничаво — продължи Джесика с отвратена въздишка. — Наистина, Тод. Твоят неопитен наемник не информира ли групата колко пъти съм била в онази гора, опитвайки се да избягам от това място?

Последва мълчание.

— Групата не знае за това — призна най-сетне Тод. — Аз бях този, който стреля по теб.

— Татко щеше да те убие, ако беше още жив — изплю Джес. — Дори той знаеше, че не трябва да се опитва да ме убие. Знаеше какво се опитвам да направя, просто не беше съгласен. Смяташ ли, че той би рискувал да ме дрогира, ако наистина бяха против него? Наркотикът беше използван, за да ми даде правдоподобно доказателство, а не защото проклетото нещо действително работи. Използвай мозъка си за разнообразие.

Хоук усети как Джес се отдалечи от елхата и отвори очи само колкото да фокусира погледа си, да разбере дали зрението му вече се е възвърнало напълно.