Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 9

— Официалното откриване ще е след три седмици — каза той на Медоу; след това откъсна вниманието си от нея и заговори с някого другиго. — Д-р Апс, благодаря ви, че дойдохте. — Сложи Медоу на дивана и отиде да посрещне лекарката на прага. — Медоу падна…

Докато той разказваше подробностите около случката на д-р Апс, Медоу предпазливо надигна глава и погледна.

Д-р Апс отвърна на погледа й и се усмихна с онзи механичен интерес, който медицинските лица демонстрират, когато са изправени пред някой безкрайно досаден случай. Тя имаше хубави зъби. Хубаво лице с много малко грим и червило с приятен розов цвят. Беше висока, с хубаво, добре поддържано тяло. С хубава кестенява коса, събрана с хубава шнола.

Това вече е безмерно скучно.

Сега, когато вниманието и ароматът, и тялото на Девлин бяха другаде, Медоу се отпусна върху възглавниците и се опита да подреди мислите си.

Брадли Бенджамин беше продал Уолдемър Хауз.

Девлин Фицуилям го беше купил и го беше превърнал в хотел.

Съвършеният й план бе отишъл по дяволите.

Вероятно всички картини са били преместени според вижданията на някой интериорен дизайнер. Или пък са били оценени и продадени… Не, тя при всички положения щеше да е чула за това.

И сега какво трябваше да направи?

Да стои тук и да души наоколо, разбира се.

Но Фицуилям твърдеше, че е негова съпруга, а тя нямаше представа защо. Нито пък какво искаше той от нея.

Разбира се, сети се и за най-обичайното нещо, което всеки мъж би искал от жена, но той определено нямаше вид на изнасилвач. Тя изсумтя. По-лесно й беше да повярва, че му се налага да се отбранява от орди преследващи го жени. А и защо му беше да се занимава с някаква непозната със сътресение на мозъка, когато можеше да има такава като лекарката? Лекарката, чийто глас чуваше да бълбука монотонно около Девлин. И чийто интерес към него нямаше да е по-очевиден, дори да се беше окичила с перли и да му се бе представила в мидена черупка.

Медоу простена тихо.

Никаква реакция. Съпругът й продължаваше да си говори с лекарката й и никой от тях не й обърна и най-малко внимание.

Тя простена по-високо.

— Скъпа! — Девлин се върна до нея.

Това е друго нещо.

— Нека да я прегледам. — Лекарката го избута настрани.

Той не й възрази.

— Здравейте… съжалявам, но не знам как се казвате.

Медоу беше дочула, че Девлин казва на д-р Апс името й, но нямаше против да играе тази игра.

— Медоу. Казвам се Медоу.

— Разкажете ми какво се случи, Медоу — подкани я д-р Апс. Беше облечена в синя престилка с големи джобове, натъпкани с какви ли не докторски джунджурии. Преслуша сърдечния ритъм на Медоу, светна в очите й, прегледа цицината на главата й и слушаше с привидно невнимание, докато Медоу си признаваше за влизането с взлом, падането и загубата на съзнание.

— Колко време бяхте в безсъзнание? — попита я д-р Апс.