Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 158

Погледът й привлече един неканен гост сред тълпата в дъното. Той свали тъмните си очила и кимна.

Тя стисна Девлин за ръката.

— Виж. Това е Сам!

Денят, в който се беше качил в линейката с господин Хопкинс беше последният път, когато го бяха видели. Линейката беше намерена празна, с изключение на пребития шофьор и мъртвия му помощник. Господин Хопкинс беше изчезнал безследно. А многобройните запитвания за Сам към правителството и другите институции не бяха довели до нищо.

Картината на Рембранд беше дадена на търг и купена за двайсет и осем милиона щатски долара. Джудит се беше споразумяла за намаляване на присъдата срещу показания за господин Хопкинс, и с показанията на Четири федералните бяха обявили награда за главата на господин Хопкинс.

Двайсет и осемте милиона се падаха по право на Девлин, но той направи друго: прехвърли парите на Медоу, която плати за лечението на майка си, отдели за Брадли Бенджамин щедра сума, учреди малък попечителски фонд за Четири — защото, както бе казала на Девлин, как иначе щеше да оцелее — не го биваше в нищо, освен в развлеченията — и използва останалото за стипендии за изкуство на името на баба си.

А ето че сега Сам се появи, видимо здрав и невредим. Гледаше как гостите им се тътрят нагоре по пътя към имението на Девлин; после, официален, както винаги, тръгна към тях.

— Поздравления за брака!

— О, Сам! — Медоу го прегърна. — Толкова се надявахме да си жив!

Сам изтърпя прегръдката й, без да се мръдне и на милиметър.

Когато тя го пусна, Девлин стисна ръката му.

— Радвам се да те видя отново, Сам.

— И аз се радвам да ви видя, господин Фицуилям. Благодаря, че се поинтересувахте за мен. По онова време нямаше как да ви отговоря.

— Предположихме, че си под прикритие. — Беше толкова хубаво да го видят, че се радва на срещата. Поне Медоу си мислеше, че се радва — при Сам удоволствието изглеждаше твърде подобно на безразличие или досада.

— Исках да ви благодаря за помощта, която оказахте на разследването ми през миналата година. Работата ми е такава, че се налага да общувам с много хора, а вашите организаторски способности и проницателен поглед, господин Фицуилям, улесниха до голяма степен задачата ми. — Сам сложи отново тъмните очила. — Ако някога искате да работите за правителството…

— Какво? Никога! — Възмутена и ядосана, Медоу застана между Сам и Девлин. — Той не иска никаква работа за правителството, и ако някога надуша, че е приел нещо такова… — а аз съм точно толкова проницателна, колкото и той — ще ви преследвам, докато не ви намеря, господин Сам-Както-и-да-се-казвате.

Девлин я хвана за ръката и я дръпна пред себе си.

— Мисля, че току-що се отказах, Сам.

— И аз така мисля. — Някакво подобие на усмивка разтегна устните на агента.

— Ще дойдеш ли на партито? — Девлин посочи с ръка.

— Не, всъщност си тръгвам от острова веднага. — И все пак Сам не бързаше да си тръгне, гледаше ги изпитателно, сякаш търсеше някакъв недостатък. Изведнъж произнесе рязко: — Разследването на баща ви и изчезването на състоянието му върви към развръзка и скоро с братята ви ще научите резултата.