Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 155

Вече не я виждаше, но продължаваше да я чува. И в съзнанието си виждаше Майорка, чувстваше ръцете й върху себе си и си спомняше как се влюбва в нея за първи път.

Историята, която беше съчинил, не беше лъжа.

Тя просто още не се беше случила…

Четиридесет

При звука на писъка Девлин завъртя глава.

Проследи с поглед сочещия пръст на майка си. После изтича покрай Еди и Файърбърд по плажа, разбутвайки малката негодуваща тълпа, и се хвърли към вълните.

— Опитва се да избяга.

— Знаех си, че няма да издържи сватбата, без да се опита да се измъкне.

— Горкичката. Няма начин целият този стрес да не й се е отразил.

Той нагази панически във вълните на Средиземно море, съсипвайки кожените си обувки, без да мисли за костюма от „Армани“, накиснат до колене. Протегна се и хвана деветмесечната си дъщеричка точно в момента, когато тя се гмурна под повърхността. Като я вдигна от водата, той я притисна до гърдите си и се насочи обратно към брега.

Тя се разпищя и зарита, недоволна, че я измъкват от вълните, а от брега, обсипан с цветя, се чуваше смехът на Медоу — смееше се, защото беше научила Уилоу да плува и се гордееше с безстрашието на дъщеря им.

Шарън тръгна към тях с протегнати ръце.

— Ах, ти, какво си ми смело момиченце! — изгука тя.

Уилоу се разпищя още по-силно и се опита да се прехвърли през рамото му и да се върне във водата.

— Не я окуражавай. — Девлин извади носната си кърпичка, за да избърше изпотеното си лице, но осъзна, че тя е подгизнала от морската вода.

— Разбира се, че ще я окуражаваме — каза Шарън. — Тя сега се учи да си избира път, и като нейни водачи, ние трябва да й помогнем да не се страхува.

— Може би е по-добре да го избира някъде по-далеч от водата — сопна се Грейс. После каза с траурен тон: — О, виж я. Съсипала си е рокличката.

Когато чу гласа на Грейс, Уилоу изведнъж спря да пищи. Голата й главичка се завъртя, сините й очички се спряха върху Грейс и тя с доволно гукане протегна ръчички към нея.

— Не. — Грейс отстъпи назад, като се отбраняваше от Уилоу.

Уилоу се протегна напред, бърборейки от радост, че вижда баба си.

— Не, не. — Грейс беше с изискана шапка, изрязани сандали и бежов ленен костюм, сякаш изгладен преди минути.

— Дай ми я. Аз ще я взема. — Шарън носеше жълта памучна блуза с голи рамене и ръчно боядисана пола „батак“; беше боса.

Уилоу обаче поклати глава отрицателно и отново се протегна към Грейс.

— Хайде, скъпа. Другата ти баба те обича. — Шарън бе увила шал около голата си глава и носеше широкопола шапка, която да предпазва чувствителната й кожа от лъчетерапията и последвалата трансплантация на костен мозък.

— О, боже. Хайде, дай ми я! — Грейс взе детето, от което продължаваше да се стича вода, и го вдигна на разстояние от безупречния си дизайнерски тоалет.

Уилоу я дари с голяма, еднозъба усмивка.

— О, боже — повтори Грейс и гушна бебето. Отвращението от подгизналия памперс беше победено от удоволствието, че Уилоу я обожава. Тя се усмихна победоносно на Шарън.

Девлин и Медоу се спогледаха.