Читать «Краят на империята» онлайн - страница 44

Два километра… още един… разстояния, измервани с флотски представи, по въздуха. В действителност бяха свалили ските малко след зазоряване, а ето че денят наближаваше своя край. И по-добре час по-скоро да решат какво да предприемат — Стен не искаше да прекара нощта в спален чувал върху стръмен хълм без нищо, за което да го завърже.

Ако не за друго, поне заради идеите му относно добродетелността на Синд…

Бе пристигнал в избраната от него база за операциите — родният свят на борите във Вълчия звезден куп, — без да срещне никакви имперски бойни кораби. Сега смяташе да подготви своята кампания и да тръгне на война.

Все още очакваше да получи разрешение за използването на техния свят от Борския съвет. Но поне бе посрещнат с овации, покани за пиянски гуляи и доброволци, готови да се присъединят към него и да убиват някого — когото и да било.

Но беше необходимо време, за да се съберат борските старейшини, и още повече, за да вземат решение. Вероятно наследство от далечното им, сковано от студ и лишено от забавления минало.

Самата Рюкор се нуждаеше от известно време и усамотение, за да помисли върху това, което може да се направи срещу Империята от нейна гледна точка.

Нямаше и следа от потенциалните съюзници на Стен — нито гаранции, че ще се появят. Засега контрабандистите вероятно осъзнаваха, че един съюз с него може да им осигури по-скоро гибел, отколкото свобода.

А войниците на Стен — от неговите помощници от посолството до борите и гурките — бяха изтощени от дългите безсънни часове. Не бяха отдъхвали от времето, когато пристигнаха на Алтай. Дори гурките бяха изнурени и жадни за кръв.

Уморените същества допускат грешки, а Стен не можеше да си позволи такива.

Той разпредели четирите си кораба из Вълчите светове, замаскира ги добре на незначителни летища и даде на войниците си време да отдъхнат. Безпокоеше се, че присъствието му при борите може да бъде засечено от имперските агенти, но Килгър му каза да не го взема навътре. Вече имаше план и щеше да се погрижи за този дребен проблем преди собствената си ваканция. Която щеше да включва Ото, огромни количества стрег и неприятностите, в които щеше да се замеси.

Синд вече бе изработила черновата за операция „Ваканция“. Един обичаен любовен партньор би потърсил тропически океани и красиви острови с десетзвездни курорти и двайсететажни небостъргачи. Но Синд беше наследница на Джан, израснала сред Бор и имаше богат опит във военни действия. За нея ваканцията означаваше място сред дивата природа — и представите на Стен не бяха много по-различни.

Борската планета-майка бе все още леден свят, макар че борите с неохота бяха премахнали част от ледниците, след като популацията им нарасна. Из целия свят бяха разпръснати вулканични „острови“ — оазиси насред вкочанената земя. Повечето от тях бяха заселени преди хиляди години, но имаше и свободни.