Читать «Краят на империята» онлайн - страница 35

Без въздух, без гравитация.

Беше доста по-бързо да използва двигателя на скафандъра и да „лети“ към Окото. Стен неволно се зачуди какво ли би си помислил седемнайсетгодишният делинк, ако види някой да се носи по този начин из Вулкан.

Сигурно щеше да го сметне за нещо невероятно, а сетне да обмисли как би могъл да го приложи за някой набег.

Изкушаваше се да увеличи скоростта, особено когато маршрутът им минаваше през открити пространства. Изкусително — но и смъртоносно, ако са им заложили клопка. Или ако нещо непознато и опасно дебне в дъното на този машинен цех.

Продължиха нататък и „нагоре“ през хангара. Огромни шлюзове, създадени да побират цели кораби, зееха към вакуума. Навсякъде имаше следи от взривове и прибързан демонтаж. Крадците не си бяха направили труда да затворят след себе си вратата.

Един страничен коридор с овъглени стени водеше на „север“ — право към Окото.

Внезапно се озоваха в огромна празнина — дупка в металната конструкция, простираща се на няколко нива надолу и достигаща открития космос. На това място един от имперските щурмови кораби се бе забил в обшивката на Вулкан, създавайки отвор, през който да проникнат имперските гвардейци.

— Трябва вече да сте в обхвата на сигнала — прошепна им Фрестън. — Честота 6–3-Кило-четири. — Стен я зададе на резервната радиостанция. И веднага го чу — тихо бръмчене, което прекъсваше от време на време, появяваше се и се усилваше. Наистина приличаше на ориентиращ авариен сигнал, излъчван от губещ мощност предавател.

Сега вече бяха близо до „върха“ на Окото и до купола на Торесен.

Макар че нямаше търпение да продължи, Стен забави ход. Отпред имаше голяма врата. Една от многото заграждащи бариери — въздушни шлюзове, — предназначена да спре утечката на атмосфера в случай на повреда.

Алекс понечи да я изтика встрани, но се спря, преди Стен да го е предупредил.

Вратата не поддаваше. Интересно. Дали пък от другата страна нямаше атмосфера?

И в този момент „6–3-Кило-четири“ замлъкна.

Фрестън се покашля, вероятно готвейки се да съобщи на Стен за изчезването на сигнала.

— Зная — прошепна Стен. — Сигналът изчезна. Следи на монитор. Не предавай открито. Само кодово щракане.

От самото начало знаеше, че няма да е лесно.

Килгър сви ръка и прибра миниуилигъна в кобура. Повдигане на вежди. Да взривя ли вратата, шефе?

Поклащане за не. Знак — назад.

Стен натисна копчето за задействане на шлюза.

Чу се стържене и шлюзът постепенно се изпразни от въздуха, сетне вратата се отмести. Стен понечи да продължи, но Килгър го спря. Прикривай ме… и Стен зае позиция. Алекс се мушна през отвора, завъртя се и опря гръб на стената.

Влязоха и затвориха вратата.

Сега вече сами се бяха напъхали в клопката. И двамата изключиха светлините на шлемовете. Едно е да си безпомощна мишена, друго — да светиш, за да те уцелят още по-лесно.

Шлюзът се задейства.

Стърженето спря, но светлинният знак „Атмосферата изравнена“ не светна. Изгорял. Вероятно.